Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Гондолите на рибарите и търговците се трупаха все повече край кея на Пиацета.
Всички бяха натоварени с риба, дини, плодове и пр.
Скоро стоките бяха извадени на брега и наредени по площада от двете страни на кошниците на дядо Джеронимо.
Търговците започнаха да разговарят помежду си, трупайки пред себе си купища плодове.
С наближаването на деня, движението нарастваше.
Разговорите на търговците и търговките ставаха по-оживени.
Никой не забеляза сред многото гондоли пристигането на Пиетро и Себастиано.
Двамата шпиони изглеждаха разочаровани.
Гневно и зловещо изражение бе изписано по лицата им.
Изглеждаше, че дирят някого, понеже хвърляха неспокойни погледи към тълпата продавачи, наредили масите си край брега.
Те забелязаха внезапно Лозика и се приближиха бързо към нея.
— Хей, Лозика! — повика Пиетро.
Старата жена се обърна, за да види кой я вика по такъв начин.
— Е намерихте ли негъра? — попита тя Пиетро.
— Вие ни изиграхте, бабо! — извика Себастиано със заплашителен глас.
— Бог да ме пази! — отвърна тя, защитавайки се от обвинението. — Горо беше на острова!
— Но той вече не е там — каза Пиетро. — Негодникът е успял да избяга навреме.
Тогава Себастиано разказа как бяха открили следите на негъра върху плажа.
— Тия следи — произнесе той натъртено — ни карат да подозираме, че той е тук, на Пиацета. Сигурен съм, че вие сте го видели!
— Не съм видяла никого! — отговори старицата.
При тия думи Пиетро започна да разпитва грубо бедната жена и да я заплашва с ужасите на инквизицията.
Лозика, ужасена от заплахите, изведнъж промени държанието си и изповяда на двамата полицаи какво бе разговаряла с беглеца.
— Той ни напусна — добави тя, — за да се отправи към палата на дожовете.
Шпионите посрещнаха със задоволство това неочаквано признание ми изоставиха строгостта си.
Те посрещнаха с доверие брътвежите на старицата и без да кажат дума, тръгнаха към палата.
Старата жена проследи с очи двамата мъже, които се отдалечаваха бавно и съставяха плана си с нисък глас.
Тя си въобразяваше, че е дала фалшиви указания.
— Охо! — си каза тя. — Те вярват, че е в палата, докато той си е намерил вече някое добро скривалище!
Обаче Пиетро и Себастиано бяха пристигнали в палата.
Те минаха край една ниска стена, понеже избягваха да се показват пред прозорците на фасадата, достигнаха до малка вратичка, отвориха я и проникнаха в мрачните коридори на палата.
— Той трябва да очаква в някой от вестибюлите да го приеме дожесата! — каза единият.
— Ще бъде умно — подметна другият — да предупредим веднага Съвета на тримата и да накараме да обградят палата със стража.
Двамата мъже се посъветваха още малко, после се разделиха.
Пиетро се изкачи по една съседна стълба и отиде в големия вестибюл.
Той искаше да се убеди, дали инквизиторите заседаваха още.
Себастиано се изкачи по друга стълба, която водеше към вътрешното крило на палата.
Знаеше, че слугите на кървавия съд бяха свикнали да стоят в един мрачен коридор, съседен с ужасната зала.
Той искаше да запита някого от тях в кой час на денонощието може да го приеме главният ковчежник.
Внезапно, когато се приближи до този коридор, видя някой да излиза предпазливо и да тръгва по една галерия.
Повярва, че е намерил това, което търсеше.
Той повика тихо и запита мистериозния непознат дали е виждал главния ковчежник.
После замълча, ослуша се и зачака.
Той се взира напразно в тъмнината, която го заобикаляше, но не откри никого.
Загадъчният силует бе изчезнал в сянката така бързо, както се бе появил.
Себастиано остана за момент нерешителен, обзет от различни чувства.
Знаеше, че достъпът в залите, съседни на черния салон, беше забранен под страх от смъртно наказание. Беглецът там ли се намираше?
Внезапно неговите очи, които бяха свикнали с тъмнината в коридора, забелязаха някого, който се криеше зад един ъгъл на стената, близо до входа на забранената зала.
Стори му се, че вижда един чуден силует, нещо червено и бяло едновременно.
Приближи се…
В същия момент непознатият, който дотогава бе стоял притиснат до стената, без да мърда, скочи върху шпионина и започна ожесточена борба.
Полицаят позна Горо и произнесе ужасно проклятие.
Двамата неприятели се заудряха, водейки борба тяло срещу тяло.
Себастиано прояви отчаяни усилия, понеже знаеше, че негърът е по-силен и се страхуваше да не му се изплъзне. Той завика за помощ…
Скоро няколко слуги, привлечени от шума на борбата, се показаха във вътрешността на коридора.