Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Черната Аджа. Хм. Нищо чудно, че Елайда е била предпазлива.
— Певара, знам, че тя винаги е отричала съществуването им по-упорито от всички други, но съм сигурна, че точно това имаше предвид, и след като и тя е убедена…
Приятелката й махна с ръка.
— Не е нужно да ме убеждаваш, Сеайне. Сама съм се убедила, че Черната Аджа съществува от… — Странно, че Певара дори се поколеба и заби поглед в чашката си с чай като гледачка на панаир. — Какво знаеш за събитията скоро след Айилската война?
— Двете Амирлин, загинали внезапно само за пет години — промълви предпазливо Сеайне. Смяташе, че Певара има предвид единствено събитията в Кулата. Честно казано, допреди да я издигнат за Заседателка преди петнадесетина години, само една година след Певара, тя не бе обръщала особено внимание на нищо от това, което ставаше извън Кулата. Както и на това, което ставаше вътре, впрочем. — Твърде много Сестри загинаха в онези години, доколкото помня. Да не искаш да ми кажеш, че… Черната Аджа е имала пръст в това? — Ето, изрече го, а името не опари езика й.
— Не знам — отвърна тихо Певара и поклати глава. — Ти направи добре, че така дълбоко се потопи в дебрите на философията. Имаше… разни неща… които се случиха тогава, все Впечатани в Пламъка. — Тя въздъхна притеснено.
Сеайне не настоя да й каже повече; самата тя бе извършила нещо сродно на измяна, разчупвайки същия печат, и Певара трябваше да го реши сама.
— Да прегледаме записките ще е далеч по-безопасно, отколкото да задаваме въпроси, без да имаме представа кого точно питаме. Логично е Черните да могат да лъжат, въпреки Клетвите. — В противен случай Черната Аджа отдавна щеше да е разкрита. — С всяко повтаряне това име сякаш излизаше все по-лесно от устата й. — Ако една Сестра е записала, че е направила нещо, и можем да докажем, че е направила съвсем друго, то следва, че сме открили Мраколюбка.
Певара кимна.
— Да, но ще се наложи да се ограничим. Навярно Черната Аджа няма пръст в бунта, но не допускам, че ще пропуснат този смут, без да се възползват от него. Според мен трябва да прегледаме внимателно нещата от последната година.
С това Сеайне се съгласи неохотно. По-малко щяха да се окажат късовете хартия за четене и повече щяха да са въпросите, които да задават за последните месеци. По-трудно се оказа да решат коя още да включат в разследването. Особено след като Певара каза:
— Много смело от твоя страна, че дойде при мен, Сеайне. Откривала съм Мраколюбци, участвали в избиването на братята ми, на сестрите и родителите ми, опитвали се да прикрият кои са и какво са сторили. Обичам те заради това, но все пак си проявила голяма смелост.
Сеайне потръпна. Ако бе искала да е смела, щеше да избере Зелената. Почти съжали, че Елайда не се беше обърнала към някоя друга. Но връщане вече нямаше.
ГЛАВА 33
Баня
Дните, откакто бе отпратил Перин, се струваха на Ранд безкрайно дълги, а нощите — още по-дълги. Той се прибираше в покоите си и оставаше там, като поръчваше на Девите да не пускат никого. Само на Нандера бе позволено да минава през дверите с позлатените слънца, за да му носи блюдата. Мускулестата Дева оставяше покрития с бяла кърпа поднос на масата и изреждаше имената на онези, които молеха да го посетят, след което го изглеждаше с укор, щом й повтореше, че не желае да се вижда с никого. Често дочуваше неодобрителните забележки на Девите отвън, преди тя да придърпа вратата и да я затвори зад гърба си; говореха, за да ги чуе, иначе щяха да си използват ръчния говор. Но ако си мислеха, че ще го измъчат с твърденията си, че се цупи… Девите просто не го разбираха и нямаше да могат, ако сам не им го обяснеше. Стига да можеше да се насили да им го обясни.
Пробираше от блюдата без никаква охота, опитваше се да чете, но и най-любимите му книги можеха да го отвлекат само с първите си няколко страници. Поне веднъж на ден, макар да си бе обещал да престане да го прави, надигаше масивния гардероб от лакиран абанос, преместваше го с потоци на Въздух и внимателно разплиташе клопките, които бе заложил, както и Огледалната маска, правеща стената зад гардероба да изглежда гладка и така извърната, че само неговите очи да можеха да видят зад нея. Там, в една ниша, издълбана с помощта на Силата, стояха две статуетки от бял мрамор, високи около една стъпка, на жена и на мъж, всяка от тях в падаща свободно роба. Държаха с една ръка над главите си кристални сфери. В нощта, в която бе изпратил войската към Иллиан, той бе отишъл сам-самичък в Руйдийн, за да вземе тези два тер-ангреала — ако му потрябваха, нямаше да разполага с толкова време. Това си беше казал тогава. Ръката му се протягаше към фигурата на брадатия мъж, фигурата, която можеше да бъде използвана от мъже, протягаше се и се спираше разтреперана. Само с пръст да я докоснеше, и повече от Силата, отколкото можеше да си представи, щеше да му принадлежи. С това нещо никой нямаше да може да го победи, никой нямаше да може да му се противопостави. С това, беше му казала веднъж Ланфеар, можеше да предизвика самия Създател.