Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Няма да я безпокоя, ако е заета. Някога бяхме близки приятелки и бих искала да станем отново. Сега повече от всякога Аджите не могат да си позволят да се отделят една от друга. — Беше си чистата истина, въпреки че напоследък не само се деляха, но направо се цепеха, но доманката я изслуша търпеливо, с физиономия, която сякаш бе всечена в бронз. Сред Червените нямаше много доманки, но и малкото от тях до една бяха по-опасно мнителни и от змия, приклещена край плета.
— Ще ви заведа, Заседателко — най-сетне отвърна жената, не особено почтително. Заведе я, после изгледа как Сеайне почука на вратата, сякаш не можеше да и довери да го направи сама. Дървената врата също беше гравирана с Пламъка, боядисан с цвета на прясна кръв.
— Влез! — отзова се ведър глас отвътре. Сеайне открехна вратата, надявайки се да се окаже права.
— Сеайне! — възкликна зарадвана Певара. — Какво те води насам тази заран? Влизай! Тръшни вратата и сядай! — Сякаш всички тези години, откакто бяха заедно новачки и Посветени, се бяха стопили. Доста пълничка и невисока — за кандорка тя всъщност беше ниска, — Певара бе също така много симпатична, с весели искрици в тъмните очи и винаги готова да се усмихне. Колко тъжно бе само, че беше избрала Червената, въпреки всичките й основания, защото тя все още харесваше мъжете. Червената Аджа привличаше жени, изпитващи вродена мнителност към мъжете, разбира се, но други я избираха заради важността на задачата да се издирват мъже, които могат да преливат. Но независимо дали харесваха мъжете, или ги ненавиждаха, или пък бяха безразлични към тях, много малко жени можеха дълго време да бъдат Червени и да не започнат да изпитват неприязън към мъжете изобщо. Сеайне имаше основания да вярва, че Певара бе отслужила наказание скоро след като бе получила шала, затова, че бе изразила съжалението си, че не може да си има Стражник; след като бе достигнала по-безопасните висини на Съвета, вече можеше да си позволи да заявява открито, че Стражниците биха направили работата на Червената Аджа по-лесна.
— Не мога да ти опиша колко се радвам, че те виждам — каза Певара, след като двете се разположиха в кресла с гравирани по тях спирали според модата на Кандор отпреди стотина години, държейки в ръце деликатни, изрисувани с пеперуди чашки с боровинков чай. — Често съм си мислила, че би трябвало да намина при теб, но признавам, че ме спираше страхът какво ще кажеш, след като те отрязах така пряко преди толкова години. Кълна се в острието, Сеайне, нямаше да го направя, но Тесиен Джоралд ме беше стиснала здраво за врата, а и бях твърде млада тогава, за да се възпротивя. Можеш ли да ми простиш?
— Разбира се, че мога — отвърна Сеайне. — Разбрах го още тогава. — Червените твърдо потушаваха всякакви наченки на приятелство извън собствената си Аджа. Много твърдо и много ефикасно. — Като млади не можем да се опълчваме на собствените си Аджи, а по-късно започва да ни се струва невъзможно да променим стъпките си. Хиляди пъти съм си спомняла как си шепнехме след Последния гонг… О, а лудориите ни! Помниш ли как напрашихме нощницата на Серанча със стрит смърдел?… Трябва да призная, че едва не обезумях от ужас, докато го правехме. Искрено ми се ще да станем отново приятелки, но имам нужда и от твоята помощ. Ти си единствената, на която съм сигурна, че мога да се доверя.
— Серанча още тогава си беше педантка и си остана такава — разсмя се Певара. — Сивата е подходяща за нея. Но не мога да повярвам, че нещо може да те ужаси. Че ти никога не си приемала за логично да се боим. Мога да ти обещая, че съм готова да ти помогна във всичко, Сеайне, стига само да не е да стана в Съвета, без да знам за какво. Какво ти трябва?
Доведена до същината, Сеайне се поколеба. Не че хранеше някакви съмнения към Певара, просто й беше… трудно да измъкне думите от устата си.
— Амирлин ме навести тази заран — отрони най-сетне тя. — Нареди ми да извърша разследване. Впечатано в Пламъка. — Певара леко се намръщи, но не каза, че в такъв случай Сеайне не би трябвало да го споделя с нея. Въпреки че Сеайне бе замисляла повечето им момичешки лудории, Певара бе тази, която беше имала дързостта да се сеща за повечето от тях и пак тя беше осигурявала повечето кураж, за да ги извършат. — Беше повече от предпазлива, но след като поразмислих, ми стана ясно какво иска. От мен се очаква да заловя, — тук вече куражът я напусна — Мраколюбки в Кулата.
Очите на Певара, толкова тъмни, колкото сини бяха нейните собствени, се вледениха и тя погледна лавицата над камината, където в изрядна редица бяха наслагани костените миниатюри на собственото й семейство. Всички бяха загинали, докато тя беше новачка — родителите й, братята и сестрите й, лели, чичовци, всички, избити в един набързо потушен бунт на Мраколюбци, убедени, че Тъмния всеки миг ще се измъкне на свобода. Тъкмо затова Сеайне бе толкова сигурна, че може да й се довери. Тъкмо затова самата Певара бе избрала Червената — въпреки че Сеайне все още смяташе, че щеше да се справи не по-зле и щеше да се чувства много по-щастлива като Зелена — защото бе убедена, че като Червена, преследваща способни да преливат мъже, ще има най-много шанс да залавя Мраколюбци. В това отношение беше много добра: зад пухкавата й всъщност се криеше стоманена сърцевина. И тя намери кураж да изрече спокойно това, което самата Сеайне не можа да се насили да назове.