Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Ти си жена на Ричард, а му изневери. Заведе Гади в стаята си. Ти си курва.
Ничи примигна от изненада пред думите му. Камил се озърна още веднъж и продължи:
— Не можем да си обясним защо човек като Ричард се е оженил за жена като теб. Всяка неомъжена жена от нашата къща — пък и от околните — е готова да се омъжи за него и да му бъде вярна до гроб — казвали са ми го. И всички се питат защо ти му причини това. На всички им е мъчно за него, но той не дава дума да се изрече.
Ничи се обърна с гръб към Камил. Изведнъж почувства, че не може да понесе срама да гледа в очите младежа, току—що нарекъл я курва, и да знае, че е прав.
— Ти не разбираш за какво става въпрос — прошепна тя.
С периферното си зрение видя как Камил вдига рамене.
— Права си. Не разбирам. Не разбирам как някой може да причини подобно нещо на човек като Ричард, който си скъсва задника от работа и се грижи за теб като за принцеса. За да направи подобно нещо, една жена би трябвало да е изключително зла и неблагодарна и изобщо да не й пука за съпруга й.
Ничи усети как към струйките пот по лицето й се прибавят и сълзи.
— Обичам Ричард повече, отколкото можеш да си представиш.
Той не й отговори. Тя се обърна и го погледна. Той бе облегнал рамене на стената. Не смееше да я погледне — дали от срам или от яд — тя не можеше да каже.
— Спомняш ли си първия ден, когато се преместихме в къщата, Камил?
Той кимна, все още без да я поглежда.
— Спомняш ли си колко жестоко се отнесохте с Ричард двамата с Наби, какви ужасни неща му наговорихте? С какви имена го нарекохте? Как го заплашвахте с ножовете си?
— Това беше грешка — отвърна младежът и явно го мислеше.
— Аз също сбърках. — Не се и опита да скрие сълзите си — и бездруго половината жени в помещението плачеха. — Не мога да ти го обясня, но двамата с Ричард се скарахме. Ядосах му се. Исках да му причиня болка. И сбърках. Беше глупаво от моя страна. Направих ужасна грешка.
Тя подсмъркна и допря до носа си малка кърпичка. Камил я гледаше с крайчеца на окото си.
— Признавам, че грешката ми не беше като тази, която направихте вие с Наби при първата си среща с Ричард, но все пак бе грешка. Аз също се държах грубо.
— Значи не си изпитвала желание към Гади?
— От него ми се повдига. Използвах го само защото бях ядосана на Ричард.
— И съжаляваш?
Брадичката й потрепна.
— Разбира се, че съжалявам.
— И няма да се ядосаш и да го направиш отново? С някой друг?
— Не. Казах на Ричард, че съм направила грешка. Че съжалявам и че никога няма да се повтори. И наистина го мисля.
Камил се замисли, загледан в една жена с дете, което държеше за ръка. Малкият не преставаше да плаче, понеже искаше майка му да го вдигне. Жената му говореше нещо тихичко и го успокояваше. Той се притисна в краката й, но пак не спря да плаче.
— Ако Ричард може да ти прости, няма да ти се сърдя и аз. Той ти е съпруг. Важното е вие двамата да се разбирате, а не аз с теб. — Докосна я по ръката. — Ти направи ужасна грешка. Но вече всичко свърши. Не плачи повече. Чака ни важна работа.
Ничи се усмихна през сълзи и кимна. Той също й се усмихна.
— Двамата с Наби казахме на Гади, че ще го наръгаме с ножовете си заради онова, което стори на Ричард. Той извади своя нож, за да ни накара да го пуснем да мине. Той обича ножа си. Наръгвал е хора с него. При това лошо. Каза ни да го пуснем да мине, защото отивал да се за пише в армията, където щял да използва ножа си, за да посича врага, щял да стане герой и да притежава много по—хубави жени от жената на Ричард.
— Сигурна съм, че няма да съм единствената, която ще съжалява за това, че е срещнала Гади.
В късния следобед Народният защитник Мъксин започна да приема. Гърбът на Ничи се бе схванал от чакането, но тази болка бе нищо в сравнение с тревогата й за Ричард. Хората бяха отвеждани пред Защитника Мъксин един по един от двойка стражи.
Опашката тръгна сравнително бързо, понеже Мъксин не беше по дългите разговори. Най—много да прелисти някоя папка, преди да отрони някоя дума. Какво точно казваше на молителите — Ничи не можеше да чуе при целия този шум от плачещи и викащи хора.
Когато дойде нейният ред, един от стражите избута Камил встрани.
— Само по един гражданин има право да говори със Защитника.
Ничи му направи знак с глава да се подчини и да не прави сцени. Двамата стражи я хванаха под мишниците и буквално я отнесоха пред масата на Мъксин. Стори й се възмутително да се отнасят към нея толкова непочтително — като към… обикновен гражданин.
Винаги се бе наслаждавала на властта си — кога гласно, кога не, и никога не се бе замисляла колко преходно е всичко това. Беше пожелала да накара Ричард да види как живеят обикновените хора. Той като че процъфтяваше в тази среда.