Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Сигурно щеше да е гладен. Запита се дали да не му направи и яйца. Ричард обичаше яйца. Ничи осъзна, че се усмихва. Беше се събудила начумерена, а сега, докато си мислеше какво обича Ричард, се усмихваше. Прокара пръсти през косата си. Нетърпението й нарастваше. Искаше да го попита дали му се ядат яйца. Той щеше да й отвърне, че му се ядат и тя с удоволствие щеше да му приготви нещо, което бе сигурна, че обича.
Мразеше да прави неща, които знаеше, че той не обича.
Бяха минали няколко дни от онази отвратителна нощ с Гади. Определено беше грешка. Разбра го по—късно. Отначало й бе доставило удоволствие — не защото бе искала да прави секс с отвратителния бандюга, а защото се бе почувствала толкова унизена от Ричард, че бе изпитала непреодолимо желание да му го върне. Отначало бе ликувала, понеже онова, което й правеше Гади, причиняваше болка и на Калан. Бе й се видяло справедливо наказание за онова, което Ричард й причини. За него нямаше по—голяма болка от причинената на Калан.
Гади мразеше Ричард. Да преспи с Ничи — по неговите разбирания, — бе все едно да завоюва победа над Ричард и да си възвърне лидерството пред останалите момчета. Колкото искаше нея, толкова повече искаше да унижи Ричард, който бе завзел кралството му и си го присвоил. Ничи с удоволствие даде възможност на малкия звяр да се почувства отново на трона. Тя знаеше, че Ричард чува всеки неин крясък и разбира, че Калан изпитва същата болка.
Но докато Гади я обладаваше, опитвайки се чрез нея да унижи Ричард, думите „Ничи, моля те, не го прави. Така вредиш само на себе си“ не излизаха от главата й.
Когато я повали на леглото, тя се опита да си внуши, че той е Ричард — опита се все пак да бъде с Ричард, па макар и чрез негов заместител. Но така и не успя да повярва — дори неистовото й желание да изпита удоволствие не успя да я накара да повярва. Ричард никога не би наранил и унижил жена по този начин. Дори за миг не успя да си внуши, че е той.
С течение на времето започна да разбира, че думите му не са били зов за спасяването на Калан от болката, а за спасяването на нея — на Ничи. Колкото и да я мразеше, той бе изразил загрижеността си към нея. Колкото и да трябваше да я мрази, не искаше да я вижда да страда.
Едва ли можеха да съществуват думи, които да проникнат в нея по—дълбоко от тези. Тази проява на нежност бе най—жестокото нещо, което някога й бе причинявано.
Последвалата болка бе нейното наказание. Срамуваше се толкова много от стореното, че трябваше да се преструва пред Ричард, че всичко е наред. Искаше да му спести ужаса да види какво точно е изстрадала Калан заедно с нея. На следващата утрин му каза, че е направила грешка. Не очакваше той да й прости. Искаше просто да му покаже, че е наясно, че е сбъркала и че съжалява.
Той не каза нищо. Само я погледна с онези свои сиви очи и излезе за работа.
Ничи кървя три дни.
Гади моментално се похвали на другарите си, че е бил с нея. И за да я унижи докрай, им разказа с подробности всичко. За негова изненада, Камил и Наби изпаднаха в ярост. Бяха решили да му излеят в очите гореща лой и да му сторят още други неща — какви, Ничи не знаеше, но можеше да предположи. Заплахата им бе прозвучала толкова сериозно, че Гади бе напуснал къщата и се бе записал в армията на Императорския орден още същия ден. Оказа се, че го е направил тъкмо навреме, за да тръгне с частите, изпратени на север. На раздяла се бе ухилил отвратително на Камил и Наби и им бе казал, че отива да стане герой.
Ничи чу стъпки в коридора. Усмихна се и извади три яйца от шкафа. Вместо Ричард да отвори вратата, както тя очакваше, някой почука.
Ничи застина в средата на стаята.
— Кой е?
— Ничи, аз съм, Камил.
Тревогата в гласа му я накара да настръхне.
— Влез.
Младежът се втурна задъхан. Лицето му бе бяло като платно, както и кокалчетата на ръката му, стиснала дръжката на вратата. По лицето му се стичаха сълзи.
— Арестували са Ричард. Снощи. Хванаха го.
Ничи не усети как яйцата се изсулват от ръката й и се разбиват в пода.
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Придружавана от Камил, Ничи слезе по дванадесетте каменни стъпала към бараката на градската стража. Крепостта бе огромна, високите й стени сякаш се врязваха в небето. Не бе молила Камил да идва с нея. Но се съмняваше, че нещо освен смъртта може да му попречи. За нея бе пълна загадка как точно успява Ричард да предизвиква подобна реакция у хората.
На тръгване бе изпаднала в състояние на френетичен ужас, но забеляза, че и другите обитатели на сградата изглеждат някак нервни и напрегнати. Когато двамата с Камил излязоха на улицата и забързани поеха към крепостта, от прозорците ги изпратиха плахо надзъртащи очи. Лицата на всички бяха мрачни.