Нож от блянове

Билото вече се беше изпълнило с народ. Двайсетина от следовниците на Файле чакаха реда си при акведукта — всичко, което бе останало от тях, освен двамата, които шпионираха Масема. Жените носеха мъжки палта и бричове и бяха обръснали главите си, само с един дълъг перчем на темето в подражание на айилците, макар че никой айилец нямаше да носи меч като тях. Много от тайренските мъже сй бяха обръснали брадите, понеже айилците не носеха бради. Зад тях петдесет мъже от Две реки носеха алебарди и неизпънати дълги лъкове — прибрали си бяха тетивите на сухо под палтата. Всички мъже в лагера се бяха писали доброволци за това и Перин ги беше оставил да хвърлят чоп. Беше мислил да удвои броя им, че и повече. Следов-ниците и хората от Две реки също носеха вързопи с храна и мехове с вода. Потокът сеанчански войници не секваше — носеха пълни торби нагоре по склона и празни — обратно надолу. Дисциплинирани бяха. Щом някой се подхлъзнеше в калта и паднеше, а това ставаше често, никой не сипеше ругатни, нито мърмореше. Ставаха и продължаваха напред.

Селанде Даренгил, облечена в тъмно палто с шест цветни водоравни ивици през гърдите, спря и подаде ръка на Перин. Стигаше едва до гърдите му, но Илиас твърдеше, че доста добре борави с меча, който носеше на бедрото си. Перин вече не мислеше, че тя и останалите са глупаци — е, не винаги — въпреки усилията им да подражават на айилските нрави. Опашката на темето й бе вързана с черна панделка. В миризмата й нямаше страх, само решимост.

— Благодаря ви, че ни позволите да вземем участие в това, милорд — каза тя. — Няма да ви провалим. Нито лейди Файле.

— Знам — отвърна той и стисна ръката й. Преди време беше изтъквала, че служи на Файле, а не на него. Стисна ръката на всеки от тях, преди да се спуснат в акведукта. Всички миришеха решително. Също и Бан ал-Сийн, който командваше хората от Две реки.

— Като дойдат Файле и другите, залостете външните порти, Бан. — Вече му го беше казал, но не можа да се сдържи да не го повтори. — И вижте дали не можете да ги измъкнете по акведукта. — Крепостта не беше издържала напора на Шайдо първия път и ако нещо се объркаше, съмняваше се, че ще ги задържи и сега. Не мислеше да разваля сделката си със сеанчанците — Шайдо щяха да си платят за всичко, което бяха причинили на Файле, а и не можеше да ги остави да продължават да опустошават околностите — но искаше да я измъкне извън опасността колкото може по-скоро.

Бан опря калъфа с дългия лък и алебардата си на стената на акведукта, надигна се и бръкна дълбоко във водата. Измъкна я, избърса я в палтото си и се почеса по дългия нос.

— На дъното има утайка, тинеста като в езеро. Много време ще ни трябва да се спуснем по последния склон, без да се подхлъзваме, лорд Перин, камо ли да се катерим обратно. Мисля, че ще е по-добре да изчакаме в крепостта, докато не дойдете.