Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Какво означава това? — попита Патрик.
— Пъг и Накор твърдят — продължи Калис, — че тези същества не са естествени. Смятат, че са създадени от древната Господарка на драконите Алма-Лодака. — Капитанът погледна за миг надолу и както Уилям, така и Николас разбраха, че този странен полуелф разкрива мъдрости пред неелфи — нещо, което не би направил доброволно никой елф. Но човешката му половина не се подчиняваше на подобни забрани и той смяташе, че трябва да каже всичко, което знае за змиехората.
— Ако е така, това обяснява ниската степен на раждаемост — продължи Калис. — Може би имат няколко царици — както при насекомите, или може би имат друга зона, предназначена само за женските. Не знаем. Но ако това е гнездо, женските не може да са далеч.
— Все още не ми е ясно едно нещо — каза принц Патрик. — Ако повечето от бойците и магьосниците им са с армията на Изумрудената кралица, какво печелим, ако нападнем пещерите, в които се раждат? И… смяташ да избиеш малките ли? — Очите му се разшириха.
— Да — спокойно отговори Калис.
— Говориш за започване на бойни действия срещу невинни! — каза Патрик и в гласа му прозвуча гневна нотка. — Воините псета от Велики Кеш може би са убивали жени и деца при нападенията си, но всички, заловени по време на войната в Кралството, са били бесени пред строя.
Николас погледна към Калис, който кимна.
— Патрик — каза херцог Джеймс, — ти си тук отскоро и не разполагаш с цялата информация…
— Милорд — прекъсна го принцът. — Знам много добре високото ви положение още от времето, когато дядо ми е бил млад, и че сте били главен съветник на баща ми в Риланон, но сега аз управлявам Западните владения. Ако има нещо, което не знам, защо не съм бил информиран своевременно?
Херцог Джеймс погледна принц Николас.
Николас погледна племенника си. Новият принц на Крондор се показваше като млад мъж с буен нрав, променливи настроения и не съвсем твърд в становищата си; имаше и склонността да преувеличава всяка дребна опасност — истинска или въображаема.
— Ваше височество — почна официално Уилям. — Смятам, че Калис има предвид, че до вас са стигали само сухи доклади и книжа.
Поспря малко и продължи:
— Ние лично сме виждали пораженията, които са способни да нанесат тези същества.
— Ще се откажете ли да смажете отровна змия — обади се на свой ред Калис, — заради това, че по природа си е усойница?
— Продължавайте — каза Патрик на капитана.
— По вашите граници има градове, които по-рано бяха кешийски — продължи Калис. — Но сега живеещите там са граждани на Кралството по рождение, макар че дедите им са били поданици на императора на Велики Кеш. За тях няма разлика. Те са израснали в Кралството, говорят езика на Кралството и мислят, както и всички ние, че това е тяхното отечество.
— Какво общо има това с предмета на нашето обсъждане? — попита принц Патрик.
— Много — отвърна Калис, наведе се и опря лакти на масата. — Може би смятате, че тези същества са родени невинни. Но в случая не е така. Всичко, което знаем за тях, е, че се раждат с омразата, незабавно след като се излюпят от черупките си. Създадени са така. Ако убием възрастен или дете и вземем яйцата им, за да се измътят в двореца, като отгледаме родените тук, те непременно ще започнат да ни ненавиждат и да търсят пътища към „загубената си царица“, в която погрешно вярват. Това е в природата им, както е в природата на усойницата да хапе. И не могат да бъдат от полза също както усойницата.
Като забеляза, че възраженията на принца губят силата си, Калис продължи да настъпва.
— Някой ден може да сключите договор с Братството на Тъмната пътека, както наричат себе си моределите. Може да видите таласъми, които се подчиняват на законите на Кралството и посещават пазарите на нашите градове в някакво далечно бъдеще. Може да предвиждате отворени граници с Велики Кеш и свободно пътуване между двете нации. Но никога няма да имате и миг спокойствие в този свят, ако все още съществуват пантатийците. Защото в природата им е заложено да убиват — да правят всичко, за да се доберат до Камъка на живота в Сетанон и да повикат загубената си „богиня“ — Алма-Лодака, Господарката на драконите, която ги е създала.
Патрик помълча, после каза: