Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Затреперил Аля ад-Дин, изплашил се от марида, но когато видял, че чудовището му говори приятелски, се поуспокоил, поел си дъх и казал:
— Искам да ме измъкнеш върху лицето на земята!
И още не бил свършил, когато земята потръпнала, разтворила се и момъкът видял, че е при входа на подземието. След като два дни бил прекарал в тъмнината, не можел да гледа слънчевите лъчи. Започнал да си затваря очите и полека да ги притваря. Бил при входа на съкровищницата, видял, че земята е равна и няма никаква следа от това, че се е отваряла и затваряла. Огледал се наляво и надясно, видял градините, познал и пътя, по който бил дошъл дотук. Тръгнал и не спрял, преди да стигне до града. Почти летял от радост, че е останал жив, а когато влязъл вкъщи, паднал в несвяст от силния глад, страха и преживелиците.
Разшетала се майка му, донесла от съседите малко розова вода и запръскала лицето му, докато той не дошъл на себе си и не поискал да яде.
Подала му тя каквото била приготвила, и рекла:
— Ела, синко, яж и да ти е сладко, а когато поотпочинеш, ще ми разкажеш какво ти се случи, каква беда те настигна!
Аля ад-Дин хапнал и пийнал до насита и след като дошъл на себе си, се обърнал към майка си:
— Майчице, ти извърши голям грях! Ти ме даде на този проклетник, който искаше да ме погуби! Ние си мислехме, че той ми е чичо! Хвала на Аллаха, че ме отърва от злото му! Ах, майчице, ако знаеше колко лош и проклет магьосник е той! — и Аля ад-Дин й разказал какво бил препатил, а когато свършил разказа си, започнал да проклина магрибинеца: — Проклет, мръсен, лош магьосник и лъжец!
Когато изслушала патилата на сина си, майка му рекла:
— Истината, синко, кълна се в Аллаха, е, че когато го видях, сърцето ми усети нещо лошо! Изплаших се за тебе, защото на неговото лице беше написано, че е лъжец и магьосник! Хвала на Аллаха, че те измъкна от мрежата му! Излъгах се аз в него, а мислех, че наистина е твой чичо!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ШЕСТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Аля ад-Дин усетил, че е сънен и изморен, и си легнал. Събудил се чак на следващия ден по обед, поискал от майка си нещо за ядене, а тя му рекла:
— Нямам какво да ти дам, синко. Каквото имах, ти го изяде вчера! Но ти потърпи, имам малко прежда, ще я отнеса на пазара, ще я продам и ще ти купя храна!
— Запази си преждата, майчице! — рекъл той. — Подай ми лампата, която донесох! Ще отида и ще я продам, а за парите ще купя нещо за ядене! Мисля, че тя ще ни донесе повече пари от преждата!
Майката на Аля ад-Дин донесла лампата, но видяла, че е мръсна, и рекла:
— Синко, ето ти я твоята лампа! Но нима ще я продадеш така мръсна! Може би, ако я поизбърша и поизлъскам, ще можем и по-скъпо да я продадеш!
Взела тя малко пясък, но не успяла да почисти лампата, защото още при първото потъркване пред нея се появил джин с огромна снага, с грозно и страшно лице, с обърната наопаки глава, сякаш бил някой от фараонските великани, и викнал:
— На твоите услуги! Аз съм твой роб! Какво искаш от мене? Аз слушам и се подчинявам на онзи, в чиито ръце е тази лампа. И не само аз, но и всички роби на лампата го слушат и му се подчиняват!
Майката така се изплашила, че езикът й престанал да я слуша. Тя паднала в несвяст от преживяния ужас. А Аля ад-Дин, който вече бил виждал джин при престоя си в съкровищницата, щом видял какво станало с майка му, скочил, взел от ръцете й лампата и казал на роба джин:
— Гладен съм! Искам да ми донесеш нещо за ядене и нека то бъде по-хубаво от всичко, което бих си пожелал!
Джинът изчезнал за миг и донесъл прекрасна скъпоценна софра от лято сребро, на нея — дванайсет подноса с различни гозби, две сребърни чаши, две кани със светло старо вино и хляб, по-бял от сняг! Поставил всичко това пред Аля ад-Дин и изчезнал. Момъкът повдигнал майка си, напръскал лицето й с розова вода и когато тя дошла на себе си, й казал:
— Майко, ела и хапни от гозбите, пратени ни от Аллах!
Майката видяла пред себе си софрата от лято сребро, учудила се на станалото и запитала:
— Синко, кой е този щедър човек, който ни е изпратил такива обилни дарове? Сигурно султанът е узнал за нашия хал и ни е изпратил от трапезата си — че това е наистина царска трапеза!
— Майко, сега не е време за приказки и въпроси! — отговорил синът й. — Ела тук и сядай да ядем, че сме много гладни!
Майката седнала на трапезата, двамата хапнали до насита, тя се чудела и маела на тези пищни гозби, от които било останало толкова, че стигало за вечеря, а и за обяд на другия ден. Когато двамата измили ръцете си и поседнали да си починат, тя рекла: