Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Ъгълът на сандъка щеше да се набива на очи. Щеше ли някой отново да се опита? Беше извадила Рога от сандъка, взе го, когато отиде по нужда, и го скри в едно кътче в скалите, а когато се върна, прати Ча Файле на патрул далече от палатката й. Не им хареса, че ще я оставят без охрана, но Файле беше непреклонна.
Това трябваше да е достатъчно. Светлина, дано да беше достатъчно.
Часовете течаха. Файле седеше присвита, готова да скочи и да извика за тревога в мига, в който някой се опита да влезе в палатката. Със сигурност щяха да опитат тази нощ, докато уж беше изтощена и заспала.
Нищо. Мускулите й се схванаха, но тя не помръдна. Крадецът можеше да е съвсем наблизо в тъмното и да изчаква. Да се чуди кой е подходящият момент да грабне Рога и да побегне към господарите си…
Крясък разкъса нощта.
Файле се поколеба. Какво беше това?
Крясъкът бе проехтял от запад.
Откъм мястото, където беше скрила Рога. Файле изруга наум, докато взимаше решение. Сандъкът беше празен. Ако захапеше стръвта и наистина се окажеше просто отвличане на вниманието, нямаше да загуби нищо. Ако, от друга страна, крадецът се беше досетил… Излетя от палатката, докато другите се измъкваха от завивките си. Ча Файле се втурнаха през лагера. Крясъкът проехтя пак.
Придружи го призрачният писък, който ги беше преследвал в далечината.
Файле нагази през някакви лепкави от мана бурени. Бягането през тях беше глупаво тук, където една клонка можеше да убие човек, но в момента тя не мислеше ясно.
Пристигна първа на мястото, където беше скрила Рога. И видя Ванин и Харнан. Ванин стискаше Рога на Валийр в дебелите си ръце, а Харнан се бе изправил срещу някакъв звяр с тъмна козина, крещеше и размахваше меча си.
Ванин погледна Файле и пребледня като риза на Бял плащ.
- Крадец! - извика Файле. - Спрете го! Откраднал е Рога на Валийр!
Ванин изрева, хвърли Рога все едно, че го беше ухапал, и побягна. Светлина, колко бързо се движеше въпреки тлъстините си! Сграбчи Харнан за рамото и го дръпна настрани, а звярът отново нададе натрапчивия си призрачен вой.
В далечината отекнаха още ревове. Файле сграбчи Рога и го притисна към гърдите си.
Тези мъже не бяха обикновени крадци. Не само бяха отгатнали плана й, но се бяха досетили точно къде е скрила Рога. Чувстваше се като селско момиче, излъгано от градски хаймана.
Дотичалите след нея стояха стъписани, било от Рога, било от чудовището. Съществото… приличаше на нещо като мечка, обаче с много лапи, и беше по-голямо от всички мечки, които Файле бе виждала. И вече връхлиташе към охраната й. Замахна, изрева и откъсна главата на един от Ча Файле.
Файле извика и хвърли нож по звяра, а Арела го посече в едното рамо с меча си.
И точно тогава _втори_ звяр заслиза тежко от скалите до Файле.
Тя изруга, отскочи и хвърли другия си нож по него. Улучи го - и съществото изрева от болка и ярост. Мандевин спря коня си до нея. Държеше факла и на светлината й се видя, че ужасните същества имат лица като на насекоми и многобройни остри зъби. Ножът на Файле стърчеше от едното изпъкнало око на съществото.
- Пазете милейди! - изрева Мандевин и Червените ръце до тях насочиха копията си към първия звяр и го избутаха от Арела, а тя се измъкна назад, плувнала в кръв. Не беше изпуснала меча си обаче.
Щом Ча Файле стегнаха плътен кръг около Файле, тя погледна това, което държеше. Самия Рог на Валийр, изваден от торбата, в която го беше скрила. Можеше да го надуе…
„Не. Той е свързан с Каутон.” За нея щеше да е най-обикновен рог.
- Стойте! - каза Мандевин и дръпна коня си назад, когато единият звяр налетя срещу него. - Вердин, Лаандон, трябват ни още копия! Бегом! Тези същества се бият като глигани. Предизвикаш ги да нападнат и ги пронизваш!
Тактиката подейства срещу единия звяр, но другият връхлетя към Мандевин, сграбчи коня му за врата, разблъска войниците и Мандевин рухна на земята и изпъшка.
Притиснала Рога до гърдите си, Файле се втурна покрай Червените ръце, докато те пронизваха другото чудовище с копията си. Сграбчи една факла, хвърли я по звяра и подпали козината на гърба му. Съществото изрева, щом козината му пламна като суха прахан, пусна мъртвия кон на Мандевин - с почти откъсната глава - и се замята по земята с рев и вой.
- Приберете ранените! - заповяда Файле и хвана за рамото един от мъжете от Бандата. - Погрижи се за Мандевин!
Мъжът зяпна Рога в ръцете й, после извика на двама от другарите си да му помогнат.