Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— О, крадците се карат! — Докторът се ухили подигравателно. — А изглеждахте такива близки приятели…
Принцът се приближи и фрасна доктор Свенсон по ухото.
— Няма да говориш така на по-висшите от теб! — заяви той, все едно водеше любезен разговор, после изсумтя доволно. Свенсон го погледна, но думите му все така бяха насочени към графа:
— Разбира се, не мога да знам. Както казахте, проста дедукция. Принцът бе отвлечен само часове след като го бях спасил от Института. Вие — и други — не бяхте уведомени. Явно тя е искала принца за собствените си цели. Какво е принцът за вашите планове — балама, пионка, празно място на трона?
— Неблагодарен мръсник! — кресна принцът. — Що за дързост!?
— За някои това е очевидно — нетърпеливо каза графът.
— Тогава отговорът е очебиен — подигра му се Свенсон. — На всички, които преминат Процеса, се внушава някаква фраза за контрол, нали така? Съвсем случайно аз отведох принца, преди да му бъдат дадени каквито и да е команди. Понеже знаеше това и знаеше, че характерът на принца би накарал всички да го мислят за слабоумен, графинята се възползва от възможността да му внуши свои собствени команди, които да извика в подходящ момент срещу така наречените си съюзници — нещо неочаквано, като да кажем да ви бутне от дирижабъла. Разбира се, когато го попитат, принцът няма да си спомня нищичко.
Графът мълчеше. Госпожица Темпъл се дивеше на самообладанието на доктора.
— Доста очебийно, както казах — добави Свенсон.
— Може би това е ваша измислица… но пък е достатъчно правдоподобна, така че ще трябва да изгубя време да претърся паметта на принца. Но преди това, докторе, понеже смятам, че ме лъжете, ще претърся вашата… Анжелик?
Щом умът на Анжелик проникна в неговия, Свенсон изкрещя и падна на колене. Чан се хвърли напред и госпожица Темпъл го последва. Принцът — тъкмо вдигаше крак, за да изрита доктора в главата — ги погледна възмутено, че го прекъсват. Графът изрева и замаха на Анжелик, но тя се обърна твърде бавно и госпожица Темпъл вдигна револвера и натисна спусъка.
Куршумът се заби над лакътя на стъклената жена, прониза ръката и в струя ярки осколки и тя падна на земята и се пръсна на безброй индигови късчета. Госпожица Темпъл видя как устата на Анжелик се отвори широко, но чу писъка й в ума си — писък, който помете мислите й. Тя се свлече на колене, но все пак успя да стреля още веднъж. Куршумът улучи гърдите на Анжелик и повърхността им се напука като звезда. Госпожица Темпъл продължи да натиска спусъка, всяка дупка правеше пукнатините по-дълбоки, образуваха се пролуки — писъкът стана още по-силен и госпожица Темпъл не можеше да помръдне, едва виждаше, залята от накъсани спомени, които се забиваха в ума й като кинжали: Анжелик като малка край морето, гнилият мирис на бордея, коприна и шампанско, сълзи, побои, синини, груби ласки и съкрушително нежна надежда, повече от всичко, че отчаяната й мечта ще се сбъдне.
А после синият торс се разцепи под ребрата, горната половина се разби в долната в облак индигов дим и блестящ смъртоносен прах и парчетата затропаха по пода.
Госпожица Темпъл не можеше да каже дали тишината е заради общата неспособност да говорят, или е оглушала от писъка. Главата й се маеше от изпаренията и тя сложи ръка пред устата си; питаше се дали вече не е вдишала прах от синьото стъкло. Димящите останки на Анжелик проблясваха по пода — сини чирепи в индигова локва. Чан лежеше, опрял гръб в стената, загледан в една точка. Свенсон бе на четири крака и се опитваше да се отдалечи. Лидия лежеше на леглото, скимтеше и опъваше шнуровете. Принцът лежеше на земята до Свенсон, пъшкаше от болка и размахваше едната си ръка — парче стъкло бе отхвърчало и го бе порязало, раната бе станала синя. Единствено графът бе прав, лицето му бе пепелявосиво.
Госпожица Темпъл обърна револвера към него и натисна спусъка. Куршумът строши няколко колби на масата и опръска престилката му с димяща течност. Изстрелът събуди стаята. Графът се втурна напред, грабна металния прибор от леглото и го вдигна като боздуган. Госпожица Темпъл се прицели в главата му, но преди да успее да стреля, Чан я хвана за лакътя. Тя ахна от изненада — стискаше я болезнено — и видя, че с другата си ръка е хванал Свенсон за яката и влачи и двамата към вратата. Обърна се и погледна графа, който въпреки гнева си внимаваше да не стъпи в морето натрошено стъкло, и се опита да се прицели точно.
— Нямаш куршуми! — изсъска Чан. — Ако натиснеш спусъка, той ще разбере!