Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Убийте ги!
Избухна суматоха. Лоренц стреля отново и повали най-близкия драгун. Двамата мекленбургци хукнаха надолу по рампата с оголени саби. Мъжете в черно се хвърлиха след Сонк, вдигнали сопите; някои извадиха револвери и почнаха да стрелят. Драгуните, вцепенени за миг от коварното нападение срещу командира им, скочиха да се отбраняват.
Госпожица Темпъл понечи да извади камата, но Чан я хвана за рамото и я тласна към дирижабъла. Тя се обърна възмутено и го видя да отбива удара на някаква сопа с един от ножовете си и да забива другия в рамото на един от мъжете в черно.
— Срежи въжетата! — викна й Чан.
Разбира се! Ако успееше да среже въжетата, въздушният кораб щеше да се издигне и да се носи безцелно над морето — тогава Кликата нямаше да може да стигне до Мекленбург и за две седмици! Тя хукна към най-близкото въже, коленичи и замахна с камата. Въжето бе от здрав коноп, черен и насмолен, но камата беше остра, а и работата й се ускоряваше от напъна на въздушния кораб върху въжето.
Чан се биеше с един от мекленбургците, мъчеше се безуспешно да го прободе с ножовете си, но не успяваше заради значително по-дългата сабя. Сонк, вече въоръжен със сабя, се бе счепкал с един драгун. Доктор Свенсон размахваше копието като луд и държеше противника си на разстояние… Изведнъж очите й бяха привлечени от графа… и от проблясък на синьо. Драгунът, който се биеше със Сонк, се олюля и ръката му със сабята увисна, все едно изведнъж бе станала твърде тежка. В миг сабята на Сонк се стрелна напред. Втори драгун внезапно се свлече на колене, прострелян от доктор Лоренц.
На вратата стоеше госпожица Пул, увита в наметалото си, и надвиваше драгуните един по един по нареждане на графа.
Госпожица Темпъл отчаяно продължи да реже въжето.
— Кардинал Чан! Чан!
Нещо я удари по главата със страшна сила…
Лежеше по очи. Къде беше камата? Надигна се замаяна, осъзнала, че ударът е бил в ума й. Като отговор на молитвите си видя нелепото копие на доктор Свенсон да стърчи от гърба на госпожица Пул — беше я приковало към дървената врата. Ранената жена — не, раненото създание — се мяташе като риба на сухо, но това само влошаваше нещата. Разпадащото се тяло все още бе скрито от наметалото и госпожица Темпъл виждаше само извиващия се врат и отварящата се уста на жената — графът безпомощно се опитваше да я накара да стои мирно, за да я запази, но тя или не искаше, или не можеше да му се подчини. С последно изпукване се строполи на земята и се строши на безброй сини парченца.
Всички на покрива се опитваха да проумеят какво става — беззвучният писък на госпожица Пул ги бе поразил до един, — но затишието не трая дълго, защото Сонк и един от мекленбургците се хвърлиха срещу останалите драгуни. Чан продължаваше да се бие с противника си — два ножа срещу много по-дълга сабя. Но най-странното бе, че Роже Баскомб се втурна да се бие с доктор Свенсон. Госпожица Темпъл скочи и пак се зае със задачата си, стиснала камата с две ръце.
Въжето внезапно се скъса и тя тупна по задник. Стана и се затича към следващото, но внезапно кипналият се дирижабъл го беше отместил. Видя, че Лоренц се прицелва и стреля — но револверът му бе празен! Той изруга, отвори барабана, изхвърли празните гилзи и бръкна за нови патрони в палтото си. Гледаше я право в очите. Тя нямаше къде да избяга, така че започна да реже въжето.
Лоренц я гледаше и бавно пъхаше новите патрони. Тя хвърли поглед през рамо. Сонк бе убил поредния драгун и бяха останали само трима — единият тичаше към Сонк, а другите нападаха Кликата. Свенсон и Роже се бяха вкопчили един в друг на земята. Въжето всеки момент щеше да се скъса. Тя вдигна очи към Лоренц. Той пъхна последния патрон, затвори барабана, запъна ударника, прицели се и тръгна към нея.
Тя хвърли камата, като я хвана за острието — беше виждала как го правят по карнавалите, — право към лицето му. Лоренц се присви и стреля, но не я улучи. Камата прелетя покрай ухото му. Госпожица Темпъл хукна в обратна посока, към другите.
Чан кашляше, клекнал над трупа на мекленбургския войник, Свенсон се отбраняваше от Роже с украсената със скъпоценни камъни кама, Сонк беше прав, настъпил с ботуш гърлото на ранения си противник, а до вратата стояха двамата драгуни, които бяха атакували Кликата: единият бе стиснал графинята за врата и държеше графа и принца на разстояние със сабята си. Другият стоеше между Елоиз и Каролин Стърн, които бяха на колене. Не се мяркаха мекленбургци и мъже в черно.