Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Май ми я даде доктор Лоренц или — как му беше името — господин Крунър от Института, онзи, който умря така ужасно. Те работеха с машините. Дадоха ми я за спомен — не знам как този негодник Свенсон я е намерил, бях я скрил просто гениално…
Графинята го сряза:
— Отлично, ваше височество, това ни е от голяма помощ.
Отиде до графа, взе от ръцете му нещата, които бе намерил у Елоиз, и заговори с едва прикрит гняв:
— Това не ни води доникъде. Получихме това, за което дойдохме — ключа. Нека веднага да се върнем при книгите и да открием каквото можем в свидетелството на лорд Робърт. Може би ще разберем защо е убит полковникът.
— Не вярвате, че е бил Чан? — попита Крабе.
— А вие вярвате ли? — изфуча графинята. — Бих се радвала да го чуя — животът ми щеше да стане много по-прост. Но не — всички си спомняме деликатността и риска, свързани с окончателното склоняване на Робърт Вандаариф, който до този момент напълно вярваше, че цялата кампания е негова идея. Знаем, че полковникът е продавал тайните ни — кой знае колко тайни е знаел? — Тя сви рамене. — Чан е убиец, а това е политика. Ще ви оставим, мосю, да си вършите работата.
Графът кимна към Лидия и каза:
— Вече е готово. Освен утайката.
— Вече? — Графинята погледна уморената госпожица Вандаариф. — Е, достатъчно ви попречихме. Ще се видим на дирижабъла.
Сонк пристъпи напред, кимна към Елоиз и попита:
— Какво ще правите с нея?
— Аз? — попита графът. — Защо? Вие си, се оправяйте с този проблем.
Сонк дръпна Елоиз да я изправи и я извлече от стаята. Графинята, Крабе и свитата им ги последваха.
Госпожица Темпъл погледна другарите си и видя, че Чан е запушил с ръка устата на Свенсон. Докторът беше в агония — но ако вдигнеха шум, Анжелик щеше да усети присъствието им и да ги надвие също така лесно като Елоиз. Госпожица Темпъл отново се наведе напред и надникна в лабораторията. Графът се бе върнал до масата. Погледна бързо Лидия и Анжелик, не обърна внимание на принца и отвинти една капачка, която стърчеше от едната страна на металния инструмент. По-деликатно, отколкото предполагаше едрата му фигура, изля вдигащата пара течност от една от подгрените колби в него, без да разлее и капчица, а после завинти капачката, отиде до леглото и остави инструмента до крака на Лидия.
— Лидия, будна ли си?
Тя кимна.
— Боли ли те?
Лидия се намръщи, но поклати глава. Обърна се, разсеяна от някакво движение — принцът си наливаше още бренди.
— Годеникът ти няма да си спомня нищо от това, Лидия — каза графът. — Ти също. Отпусни се — това, което е необратимо, трябва да се приеме.
Вдигна инструмента, погледна нагоре право към техния балкон и каза високо:
— По-добре ще е да слезете по свое желание. Ако дамата ви свали, то ще е през парапета.
Госпожица Темпъл ужасено се обърна към Чан и Свенсон.
— Знам, че сте там — продължи графът. — Имам си причина да говоря с вас очи в очи. Слезте. Няма да ви моля втори път.
Чан свали ръка от устата на Свенсон и се огледа за някакъв изход. Преди да успеят да го спрат, докторът скочи на крака и се провикна през балкона:
— Идвам… проклет да сте, слизам…
Обърна се към тях — очите му гледаха свирепо — и им направи знак да мълчат. Когато стигна до стълбите, се препъна шумно, тикна револвера в ръцете на госпожица Темпъл и прошепна в ухото й:
— Ако не се оженят, изчадието ще е незаконородено!
Госпожица Темпъл хвана револвера и го погледна. Свенсон вече бе изчезнал. Обърна се към Чан, но той потискаше пристъп на кашлица — по брадичката му се стичаше тънка струйка кръв. Тя пак се обърна към парапета на балкона. Докторът слезе долу: държеше ръцете си далеч от тялото, за да покаже, че не е въоръжен. Потрепери от погнуса, когато видя Лидия Вандаариф отблизо, после посочи стъклената жена.
— Сигурно вашето създание ме е надушило.
Графът се изсмя — особено неприятен звук — и поклати глава.
— Напротив, докторе, но уместно, защото и двамата сме люде на науката и изследванията. Погледът ми в ума на госпожа Дужон не показа спомен за нападението над хер Флаус. Беше проста дедукция да предположа, че истинският виновник все още се крие.