Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Капитан Смайт! — изплака госпожица Темпъл. — Нали ни помогнахте преди!
Това сякаш събуди капитана от сън. Той замахна, удари Лоренц с юмрук в челюстта и докторът полетя от рампата и падна на покрива от цели десет стъпки височина.
Чан веднага свали ножовете. Драгуните пуснаха госпожица Темпъл, отскочиха и извадиха сабите си, но поглеждаха към командира си, несигурни какво да правят. Смайт слезе по рампата, все така с ръка на дръжката на сабята си. Мълчеше.
Доктор Свенсон изпъшка, когато някой дръпна вратата от другата страна. Удържа я, но погледна към горния край на рампата, откъдето двама объркани мекленбургски войници наблюдаваха ставащото.
— На оръжие! — нареди Смайт на хората си. — Тези тримата са наши приятели.
Като един останалите от Четвърти драгунски полк извадиха сабите си. Свенсон пусна вратата и отскочи при госпожица Темпъл и Чан.
Вратата се отвори с трясък и на прага се появи Франсис Сонк, с кама в ръка. Огледа извадените саби, видя, че враговете му са свободни, и каза провлечено:
— Капитан Смайт, какво става тук?
Смайт пристъпи напред, сабята му все още бе в ножницата.
— Кой още е с вас? Да се покажат веднага.
— С удоволствие.
Сонк направи крачка встрани, за да пусне останалите членове на Кликата: графинята, графа и Крабе, а след тях принца, Роже Баскомб (стиснал тефтера под мишница) и накрая Каролин Стърн, която подкрепяше Лидия Вандаариф. След Каролин влязоха шестимата в черно — първите четирима носеха тежък сандък, а другите двама влачеха Елоиз Дужон. Госпожица Темпъл въздъхна облекчено — защото беше сигурна, че изстрелът, който бяха чули, е отбелязал смъртта й. Когато цялата тази тълпа спря пред вратата, драгуните се отдръпнаха, за да оставят свободно пространство между двете групи. Сонк хвърли поглед към госпожица Темпъл, пристъпи в тази ничия земя и каза високо:
— Не обичам да се повтарям, капитан Смайт… но какво става тук?
— Това не може да продължава — каза Смайт. Кимна към Елоиз и Лидия Вандаариф и добави: — Пуснете тези жени.
— Моля? — Сонк се ухили, все едно не вярваше на ушите си.
— Пуснете тези жени!
— Ами — каза Сонк и кимна към Лидия, — тази жена не желае да бъде пусната, защото ще падне. Не се чувства добре, не виждате ли? Извинете ме — говорихте ли с полковника си?
— Полковник Аспиш е предател — заяви Смайт.
— В моите очи предателят сте вие.
— Очите ви грешат. Вие сте негодник.
— Негодник, който знае всичко за семейните ви дългове, капитане — ухили се злобно Сонк. — Всичките срещу залога на заплата, която може и да не доживеете да получите — такава е цената на нелоялността или на глупостта, ако ме разбирате.
— Още една дума, господин Сонк, и ще умрете!
Смайт извади сабята си и пристъпи към Сонк, който се дръпна; усмивката му излъчваше злост.
Госпожица Темпъл посегна към камата си, но не я извади. Със сигурност Кликата щеше да отстъпи пред Смайт и войниците му — как можеха да се надяват да устоят на професионални военни? Беше явно, че капитан Смайт е на същото мнение, защото се обърна към тълпата пред вратата.
— Хвърлете оръжията и слезте долу. Ще уредим нещата вътре.
— Няма да стане — отговори Сонк.
— Не искам кръвопролития, но не се боя от тях — каза Смайт високо. — Хвърлете оръжията и…
— Наистина е невъзможно, капитане — възкликна Харалд Крабе. — Ако не стигнем в Мекленбург до два дни, всичките ни усилия ще отидат на вятъра. Не зная какво са ви казали тези отрепки — той посочи госпожица Темпъл, Свенсон и Чан, — но аз мога да ви кажа, че те са безскрупулни убийци.
— Къде е господин Бленхайм? — безцеремонно го прекъсна Смайт.
— А! Отличен въпрос! — възкликна Крабе. — Господин Бленхайм е убит, и то от ето тази млада жена!
И насочи обвинително пръст към госпожица Темпъл, която обърна очи към Смайт. Искаше да му обясни, но преди да успее да отвори уста, капитанът й отдаде чест. После погледна отново заместник-министъра и каза:
— Значи ми е спестила още неприятности, защото Бленхайм уби един от моите хора. Хвърлете оръжията и слезте в къщата!
Изстрелът почти не се чу. Куршумът удари капитан Смайт в гърба и той се свлече на колене. Доктор Лоренц стоеше под рампата, стиснал в ръка димящ револвер. Без миг колебание Сонк изрита капитана в лицето и го повали по гръб. Обърна се към мъжете до вратата и изкрещя: