Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Стъклена карта ли? — попита графинята. — И какво има на нея?
Елоиз трепереше. Графът грубо пъхна ръка в ризата й, измъкна предметите, които бе описал, и погледна табакерата, без да отговаря на въпроса на графинята. Сонк се покашля. Графът го погледна и му подхвърли табакерата.
— На Свенсон е — каза Сонк и погледна към принца, който продължаваше да си седи и да не реагира. — На картата е запечатано преживяване на госпожа Марчмур в една стая в „Сен Роял“, среща с принца. Явно доста е впечатлила госпожа Дужон.
— Това ли е всичко? — попита графинята.
— Не. — Графът тежко въздъхна. — Не е.
И отново кимна на Анжелик. За ужас на останалите от Кликата стъклената жена се обърна към тях.
— Но к-какво правите? — запелтечи Крабе.
— Ще стигна до дъното на тази загадка — избоботи графът.
— Не можеш да успееш без наша помощ — изсъска Сонк. Махна към Лидия Вандаариф. — Не направихме ли достатъчно за теб? Не направихме ли всичко за идеите ти?
— Идеи, които са в сърцето на твоята изгода, Франсис.
— Никога не съм го отричал! Но ако мислиш да ме превърнеш в празна черупка като Вандаариф…
— Не мисля нищо подобно — отговори графът. — Правя го в интерес на всички ни.
— Преди да се отнесеш с нас като с животни, Оскар… и да ме направиш свой враг — каза графинята студено, — може би ще ми обясниш какво смяташ да правиш.
Госпожица Темпъл се почувства абсолютна глупачка. Оскар! Нима беше толкова глупаво очевидно? Графът не беше откраднал творбите на Оскар Вайланд, художникът не беше затворник или безмозъчен червей… те бяха един и същ човек! Какво й беше казала леля Агата — че графът бил роден на Балканите, израснал в Париж, че нямало вероятност да получи наследство? Защо това да не съвпадаше с онова, което господин Шанк бе казал за Вайланд — учил във Виена, студио на Монмартър, мистериозно изчезнал — в порядъчност и богатство, вече го знаеше! Погледна другарите си и видя, че Чан ядно клати глава. Свенсон се взираше в отпуснатата фигура на Елоиз с безпомощна тревога.
Графът се покашля и вдигна стъклената карта.
— На срещата присъстват зрители, включително и ти, Розамунд, и ти, Франсис. Но хитрата госпожа Дужон е видяла през огледалото за наблюдение друга среща във фоайето… полковник Трапинг, който говори с Робърт Вандаариф.
— Какво значи това? — попита Крабе.
— Това не е всичко — натърти графът.
— Просто ни кажете, мосю! — запротестира Крабе. — Нямаме много време…
— Паметта на госпожа Дужон разказва за още една карта, която докторът е извадил от подплатата на униформата на Артър Трапинг. Очевидно трупът му не е бил претърсен добре. Наред с други неща, тази карта представя картина как извършвам подготвителен преглед на Лидия.
— Артър е смятал да я даде на Вандаариф — каза Сонк. — Алчният глупак не е могъл да устои…
Крабе пристъпи напред и присви очи.
— Това ли е твоят начин да ни кажеш, че си го убил ти? — изсъска на графа. — Без да кажеш на никого? Да рискуваш всичко? Да изместиш напред целия ни график? Нищо чудно, че лорд Робърт бе така разтревожен — нищо чудно, че се наложи да…
— Там е работата, Харалд — избоботи графът. — Казвам ви всичко това точно защото и с пръст не съм пипнал Артър Трапинг.
— Но защо тогава… — започна Крабе и изведнъж млъкна.
— Казахте, че я е взела от Свенсон — попита графинята. — А той откъде я е взел?
— Тя не знае.
— От мен, разбира се — обади се лениво Карл-Хорст, докато се мъчеше да си налее още бренди. — Сигурно я е намерил в стаята ми. Трябва да кажа, че дори не бях забелязал Трапинг — повече ме интересуваше Маргарет! Това беше първото стъкло, което виждах — подарък, който да ме подмами да участвам.
— Подарък от кого? — попита Франсис Сонк.
— Не помня. Важно ли е?
— Жизненоважно, ваше височество — каза графинята.
Принцът свъси вежди.
— Ами… в такъв случай…
На госпожица Темпъл й се струваше, че всички от Кликата едва се сдържат да не го зашлевят, за да им каже каквото знае, но никой явно не смееше да покаже и капка нетърпение или тревога пред останалите… така че просто чакаха, докато, принцът се мръщеше уж съсредоточено, наслаждавайки се на вниманието им. Тревожеше я обаче друго. Ами ако Анжелик продължеше търсенето си? Дали стъклената жена не можеше някак си да надуши присъствието на умовете им? Погледна бързо Чан. Той бе стиснал устни и тя видя, че през цялото време е сподавял кашлицата си. Госпожица Темпъл не се беше замисляла, но изведнъж възможността — неизбежността! — той да издаде присъствието им я вцепени. Трябваше да предприемат нещо, но какво? Какво?