Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Разбирам — каза Свенсон. — Но не разбирам защо изчакахте, за да ме изобличите.
— Така ли? — каза графът със самодоволна надменност. — Първо… къде са другарите ви?
— Проклет да сте! — викна докторът. — Проклет да сте — сам чухте! Полковник Аспиш им преряза гърлата!
— Но не и вашето?
Свенсон изсумтя.
— В това няма храброст. Чан вече издъхваше — смъртта му бе въпрос на секунди. Госпожица Темпъл… — Свенсон изтри челото си с ръка, — тя се хвърли да му издере очите, а аз успях да му разбия черепа с един стол… за мой срам не навреме, за да спася момичето.
— Трогателен разказ.
— Вие сте негодник! — избухна Свенсон и махна към Лидия, без да откъсва очи от графа. — Вие сте най-лошият от всички, защото пропилявате дарби, каквито другите никога не са имали. Бих ви пръснал мозъка, мосю, бих ви пратил в ада след Аспиш с по-малко угризения от тези, с които бих смачкал гнида!
Думите му бяха посрещнати със смях, но не от графа. За изненада на госпожица Темпъл принцът се надигна от стола и пристъпи към доктор Свенсон, все още с чашата в ръка.
— Какво да правим с него, мосю? Предполагам, че това е моя работа — все пак той е мой предател. Вие какво бихте предложили?
— Вие сте невеж глупак! — изсъска Свенсон. — Не го виждате — дори сега! За бога, Карл, погледни я — годеницата ти! Тя ще носи чуждо дете!
Принцът се обърна към Лидия, лицето му бе както винаги вяло и объркано.
— Ти знаеш ли за какво говори, скъпа?
— Не, мили ми Карл.
— А вие, мосю?
— Само проверявам здравето й — каза графът.
— Тя е полумъртва! — изрева Свенсон. — Събуди се, кретен такъв! Лидия — за бога, момиче — бягай! Все още можеш да се спасиш!
Свенсон бушуваше, крещеше, ръкомахаше. Госпожица Темпъл усети как Чан я хваща за ръката, а после — като се скастри, че изостава в играта — разбра, че докторът вдига шум, за да прикрие слизането им по стълбите.
Бързо стигнаха до най-долните стъпала, където не можеха да ги видят от стаята. Тя погледна револвера — защо, за бога, докторът го бе дал на нея? Защо сам не бе опитал да застреля принца? Защо не го бе дал на Чан? Видя, че и Чан поглежда към оръжието, а после срещна погледа му…
И мигом разбра и въпреки всичко, въпреки че дори не виждаше очите му, усети как в нейните парят сълзи.
— Докторе, успокойте се! — викна графът и щракна с пръсти към Анжелик. Свенсон извика, залитна и падна на колене. Графът отново вдигна ръка и го изчака да се опомни, преди да заговори:
— И няма да търпя повече да се отнасяте пренебрежително към работата ми…
— Работа?! — възрази Свенсон и махна към стъклениците и към Лидия. — Средновековни глупости, които ще костват живота на момичето!
— Стига! — изкрещя графът и заплашително пристъпи напред.
— Глупости ли са създали книгите? Глупости, които завинаги са пленили самата същност на толкова животи? Само защото науката е древна, вие — просто докторче без усет за нюанса на енергията, за първичните понятия — я отхвърляте с лека ръка! Вие, който никога не сте търсили химическата субстанция на желанието, на предаността, на страха, на мечтите — никога не сте откривали корените на изкуството и религията във формули, властта да пресъздадеш от плът и кръв митове най-свещени и най-скверни!
Надвеси се над Свенсон, лицето му бе разкривено от гняв, че е казал толкова много на абсолютен невежа. Покашля се и продължи, обичайната студенина се върна в думите му:
— Питахте защо изчаках, за да ви разкрия. Сигурно сте подочули за някои разногласия сред съюзниците ми — въпроси, чиито отговори бих получил… без задължително да ги споделям. Можете да говорите по своя воля или с помощта на Анжелик, но ще говорите.
— Не зная нищо — отсече Свенсон. — Бях в Тар Менър — нямам нищо общо с интригите ви в Харшморт…
Графът все едно не го чу, а заопипва копчетата на металното съоръжение, което лежеше до белия крак на Лидия.
— Когато разговаряхме в зимната ми градина, вашият принц бе отвлечен. Тогава нито вие, нито аз знаехме как и от кого.
— Графинята — каза Свенсон. — С дирижабъла.
— Да, знам. Искам да знам защо.
— Тя със сигурност ви е дала някакво обяснение.
— Може би… а може би не.