Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Като мачете са — обясни й и тя кимна, щастлива, че го вижда доволен. Развесели се още повече, когато доктор Свенсон свали от стената едно африканско копие, а после затъкна в колана си украсена със скъпоценни камъни дълга кама.
— Не съм фехтовач — каза Свенсон, като видя любопитното й изражение и сухата усмивка на Чан. — Колкото по-далеч държа враговете от себе си, толкова по-сигурен ще съм. Което не ме кара да се чувствам по-малко нелепо, но ако това ще ни помогне да оцелеем, и шапка със звънчета ще си сложа… Хайде сега към покрива.
Ами ако капитан Смайт откажеше да не се подчини на заповедите си? Ами ако изобщо не беше там? Ами ако вместо войници ги посрещнеха графинята, Сонк и Крабе? Какво щеше да направи? Да изгуби кураж, докато е сама, беше едно, но пред Чан и Свенсон? С всяко стъпало дишането й се учестяваше, а сърцето й ставаше все по-неуверено.
Главното фоайе, огромно пространство от черен и бял мрамор, където за първи път бе видяла графиня ди Лакер-Сфорца сякаш преди години, беше празно и тихо, с изключение на собствените им отекващи стъпки. Големите врати бяха затворени. Свенсон погледна нагоре по стълбите и тя проследи погледа му. Доколкото можеше да прецени, между приземния етаж и покрива нямаше жива душа.
Зад тях в къщата отекна изстрел и госпожица Темпъл ахна. Чан посочи другото крило и прошепна:
— Кабинетът на Вандаариф.
Възможно ли бе да са застреляли Елоиз? Минаха няколко секунди… пак някъде там се блъсна врата… чуха се далечни стъпки.
— Идват! Бързо нагоре! — нареди Чан.
— Много е важно да не нараним никой драгун, докато не намерим Смайт — каза Чан, когато стигнаха вратата за покрива. — Хората му сигурно са повече от враговете ни и привлечем ли ги на наша страна, ще успеем.
— Значи трябва да отида аз — каза госпожица Темпъл.
Чан поклати глава.
— Аз го познавам най-добре…
— Да, но всеки драгун ще измъкне сабята си още щом ви види. А с мен няма да е така, което ще ми даде време да питам за капитана.
— Селесте е права — каза Свенсон.
— Знам, че е права, но не ми харесва. — Чан потисна кашлицата си. — Добре!
Госпожица Темпъл отвори вратата и излезе — камата бе скрита под елечето й. Потрепери от ледения вятър, който брулеше покрива и носеше острия солен привкус на морето. От двете страни на вратата стояха двама драгуни с червени униформи. Дирижабълът бе на двайсетина метра по-нататък, надвиснал злокобно във въздуха като някаква неземна хищна твар. Драгуните товареха в кабината някакви сандъци — подаваха ги на неколцина мекленбургски войници, застанали на горния край на рампата. През един осветен от газова лампа прозорец тя видя в подобната на вагон кабина остроликия доктор Лоренц — въртеше някакви копчета. Изобщо, кипеше трескава дейност, но капитан Смайт не се виждаше никакъв.
След миг двамата драгуни я забелязаха и я хванаха здраво за ръцете. Тя се постара да надвика брулещия вятър.
— Да, да, извинете, казвам се Темпъл и търся, извинете ме, търся капитан…
Преди да успее да довърши, войникът от дясната й страна се провикна към дирижабъла:
— Сър! Хванахме една! Сър!
Доктор Лоренц надникна изненадано през прозореца и след миг изчезна — сигурно щеше да слезе.
— Капитан Смайт! — заобяснява госпожица Темпъл. — Търся капитан Смайт!
Опита да се измъкне, но те я държаха здраво. След миг на рампата се появиха капитан Смайт и доктор Лоренц… и в същия миг вратата зад нея се отвори и Кардинал Чан опря ножовете си в гърлата на двамата драгуни. Госпожица Темпъл обърна глава — това със сигурност беше нежелателно усложнение — и видя доктор Свенсон да захлопва вратата и да запъва крак в касата, без да пуска дръжката.
— След нас са — прошепна той.
— О, я кого сме си хванали! — провикна се подигравателно доктор Лоренц. — Какви устойчиви паразити! Капитане, погрижете се за тези нарушители, ако обичате.
— Капитан Смайт! — изкрещя госпожица Темпъл. — Знаете кои сме! Знаете какво стана тази вечер — чухте ги! Вашият град, вашата кралица…
Смайт не помръдваше.
— Какво чакате? — сгълча го Лоренц и се обърна към драгуните на покрива: бяха десетина. — Незабавно убийте тези престъпници!