Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Не бихме ви досаждали — започна Сонк, — но не сме в състояние да намерим един ключ.
— Къде е Лоренц? — попита графът.
— Приготвя дирижабъла — отговори Крабе — С цял куп войници. Предпочитам да не го закачаме.
— А Баскомб?
— Придружава лорд Робърт — изсумтя графинята. — Ще дойде със сандъка с книги и тефтера си, но и той няма ключ и по ред причини бих предпочела да не го замесваме.
— Господин Баскомб е напълно лоялен към всички нас… — почна Крабе.
— Къде е вашият ключ? — попита графът и го погледна многозначително.
— Това изобщо не е мой ключ — отговори Крабе някак разгорещено. — Дори не мисля, че съм последният, у когото е бил. Както каза графинята, ние събирахме книгите, а не ги разглеждахме…
— У кого е бил последно? — извика графът с явно нетърпение и премести отвратителното метално нещо от едната в другата си ръка.
— Не знаем — сряза го графинята. — Аз мисля, че е бил у господин Крабе. Той смята, че е бил у господин Сонк. А той, че е у Бленхайм…
— Бленхайм ли? — изсумтя графът.
— Не точно Бленхайм — каза Сонк. — Трапинг. Мисля, че Трапинг го взе, за да разгледа една от книгите — може би случайно, може би не…
— Коя книга?
— Не знаем — каза графинята. — Ние му угаждахме. Все още не съм удовлетворена относно смъртта му. Бленхайм или го е взел от джоба на Трапинг, когато са открили тялото му, или лорд Робърт му го е дал.
— А Бленхайм го няма, така ли?
Графинята кимна.
— Въпросът е дали е мъртъв, или независим — каза Крабе.
— Може би можем да разпитаме лорд Робърт — каза графът.
— Бихме могли, ако си беше запазил паметта — отбеляза Сонк. — Но, както знаете, тя е източена в книга — книга, която не можем да намерим. Ако я намерим пък, не можем да я прочетем безопасно без ключа! Това е нелепо!
— Разбирам… — каза графът замислено. — А какво стана с хер Флаус?
— Не знаем! — извика Крабе.
— А не мислите ли, че би трябвало? — попита графът, обърна се към Анжелик, плесна с ръце и тя мигом пристъпи на светло като дресирана тигрица.
— Ако тук се крие някой — каза й графът и кимна към балконите, — намери го!
Госпожица Темпъл ахна. Какво можеха да направят? Огледа се — нямаше къде да се скрият, нямаше как да се защитят! Доктор Свенсон извади револвера. Госпожица Темпъл усети странния син хлад да приближава ума й. Щяха да ги открият всеки момент.
Но внезапно натежалото мълчание бе нарушено от трясък откъм отсрещния балкон точно над Анжелик. Сонк хукна натам, госпожица Темпъл чу шум от борба, а после Сонк довлече някаква жена по стълбите и я хвърли на колене пред другите. Беше Елоиз.
Свенсон вдигна револвера, но госпожица Темпъл стисна здраво ръката му. Не беше време за необмислени действия.
Графът кимна на Анжелик и тя пристъпи напред, стъпалата й тракаха по каменния под. Елоиз вдигна очи към великолепното блестящо създание и изпищя. После пак. Госпожица Темпъл стискаше ръката на доктора с всички сили. Викът на Елоиз замря в гърлото й и ужасът на лицето й се смени с трепереща безучастност — стъклената жена бе проникнала в ума й и се ровеше в съдържанието му с безмилостна изпълнителност. Граф Д’Орканч бе затворил очи, лицето му беше съсредоточено.
А после всичко свърши и Елоиз се строполи на земята.
— Това е госпожа Дужон — прошепна Крабе. — От кариерата. Тя застреля херцога.
— Да. Избягала е от театъра с госпожица Темпъл — каза графът.
— Госпожица Темпъл е убила Бленхайм — трупът му е в стаята с трофеите. Ключът наистина е бил у него — самата тя се пита защо. Сега е скрит в ризата й заедно с една сребърна табакера и синя стъклена карта за демонстрации. И двете са взети от доктор Свенсон.