Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тъй като мистър Гауън рисува татковия портрет (който едва ли бих познала по приликата, ако не бях видяла, като го рисува), мога по-често да бъда с нея, отколкото без този щастлив случай. Тя остава много често сама. Много е самотна наистина.
Да ви разкажа ли за второто ми посещение? Един ден, когато можех случайно да си поскитам сама, отидох при нея към 4–5 часа след обед. Тя обядваше сама и обядът й беше донесен отнякъде върху нещо подобно на мангал с жар и никой не й правеше компания, нито пък очакваше някого освен стареца, който й беше донесъл обяда. Той й разказваше някаква дълга история (за разбойници, които си върлували свободно, защото каменната статуя на един светец ги покровителствувала), за да я забавлява, както той ми каза, когато си излязох, „защото имал дъщеря като нея, макар и не така хубава“.
Сега би трябвало да кажа нещо за мистър Гауън, преди да съм казала още малкото, което ми остава да кажа за нея. Той трябва да се възхищава от красотата й и да се гордее с нея, защото всички я възхваляват, и сигурно я обича, и не се съмнявам в това — но по свой начин. Вие познавате неговия начин и ако и във вашите очи той изглежда така небрежен и недоволен, както в моите, значи не греша, като си мисля, че би могъл да бъде по-внимателен към нея. Ако на вас не се струва така, то сигурно аз греша, защото вашето бедно, непроменено дете никога не би могло да ви каже каква силна вяра има във вашата добрина и ум, дори да се опиташе. Но не се плашете, няма и да се опитвам.
Аз мисля, ако и вие сте на същото мнение, че благодарение на объркания си и незадоволен характер мистър Гауън заляга много малко на професията си. Той не върши нищо с постоянство и търпение, но ту се залавя, ту изоставя нещата, свършва ги или ги оставя недовършени, без да го е грижа за това. Като го слушах да разговаря с папа, докато той му позираше, често се питах дали този човек не вярва в никого просто защото не вярва и в себе си. Така ли е? Какво ли ще кажете вие, като стигнете дотук? Зная как ще изглеждате и почти мога да чуя гласа, с който ще ми го кажете на Железния мост.
Мистър Гауън се движи много във висшето общество, според тукашното мнение, макар да не дава вид, че му прави удоволствие или го одобрява, когато е там, и тя го придружава понякога, но напоследък излиза много малко. Струва ми се, че забелязвам някакво противоречие у хората, когато говоря за нея, като че ли е постигнала някакъв егоистичен успех, като се е омъжила за мистър Гауън, макар същевременно същите тези хора и насън да не биха го взели за себе си или за дъщерите си. Той обикаля също из страната и намира познати по всичките места, които се посещават от чужденци, и е много известен. Освен това има и един приятел, който е много често с него и когато си е тук и когато пътува, макар че се държи много хладно с този приятел и не знае точно как да се отнася с него. Аз съм съвсем сигурна (защото тя ми го каза), че тя не харесва този приятел. На мене също той ми е така противен, че отсъствието му оттук в този момент е облекчение за душата ми. Камо ли за нейната!
Но това, което особено много искам да знаете и заради което реших да ви разкажа всички тези неща въпреки страха си, че напразно ще ви разтревожа малко, е следното: тя му е така вярна и предана и е така уверена, че вечно ще го обича и всецяло ще му принадлежи, че можете да бъдете сигурен, че ще се възхищава от него, ще го величае и ще прикрива грешките му, докато умре. Вярвам, че ги прикрива и ще ги прикрива дори от себе си. Тя му е отдала сърцето си и никога няма да си го вземе обратно — то ще издържи на всички изпитания. Вие знаете, че това е истина, както знаете всичко толкоз по-добре от мене, но не мога да не ви кажа как се проявява тя, защото никога не можете да си представите колко е чудесна.
Още не съм я нарекла в писмото си по име, но ние сме такива приятелки сега, че когато сме си само двете, аз я наричам по име, а и тя ме зове по име, не по кръщелното ми име, а по онова, което ми дадохте вие. Когато започна да ме нарича Еми, аз й разказах кратката си история и че вие винаги ме наричахте малката Дорит. Казах й, че това име ми е по-скъпо от всички други, и тя започна да ме нарича също малката Дорит.
Може би още не сте имали известие от майка й и баща й и не знаете, че тя си има бебе — син. Той се роди едва преди два дни и само седмица след тяхното пристигане. Това ги направи много щастливи. Трябва да ви кажа обаче, тъй като съм решила да ви разкажа всичко, че ми се виждат стеснени пред мистър Гауън, като че ли подигравателното му държание към тях е понякога обидно за любовта им към нея. Ето и вчера, като бях там, видях как мистър Мийгълс пламна, стана и излезе от стаята, като че ли се боеше да не се изпусне да каже нещо, ако не се въздържи по този начин. А пък аз съм сигурна, че те и двамата са така внимателни, добродушни и разумни, че той би могъл да им спести тези неприятности. Коравосърдечно е от негова страна да не помисли малко повече за тях.