Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Присъствието на Волфганг на оперното представление бе посрещнато от пражани също тъй възторжено, а когато след няколко дни той сам дирижира операта, наградиха го с бурни овации. Бондини, който го покани на вечеря след представлението, каза:
— Маестро, никога не ще забравим този ден! Благодарение на вас чухме нещо изключително.
— Благодаря ви. — „Пражките певци не са толкова добри, колкото виенските“ — помисли си той; съставът на Бондини в много отношения отстъпва на виенския. Но възторженото отношение на чехите към операта му в значителна степен изкупваше недостатъците.
— И искам да ви връча петстотин гулдена, маестро. За вашия концерт.
Волфганг бе научил, че приходът от концерта възлиза на две хиляди гулдена.
— Биха могли да бъдат и повече, маестро, но след като заплатихме на оркестъра, на служителите, нали знаете…
— Разбира се. — Волфганг взе парите и се приготви да си тръгне.
— Вашата симфония не е просто подарък. Тя е забележително постижение на изкуството.
Волфганг се разколеба. Навярно Бондини разбира нещо от музика, а не търси само личната си изгода.
— Маестро, известно ли ви е, че идната година на нашия театър ще потрябва нова опера?
— Още една „Сватба на Фигаро“ ли?
— Не. Друга „Сватба на Фигаро“ не може да има. Но като решихме да се заловим с постановката на вашата опера, още тогава се обърнахме към Йозеф Хайдн с молба да напише за нас опера.
— Той е голям композитор. Най-големият на света.
— Хайдн твърди същото за вас.
— Не е прав. Никой не може така да трогва сърцето с музиката си, да те кара да ликуваш, да разтърсва душата, както Хайдн. Ако се съгласи да напише за вас опера, това ще бъде прекрасно!
— Но ето какво ни отговори той. — И Бондини предаде на Волфганг писмото на Хайдн.
„Молите ме да ви изпратя една опера буфа. Много съм поласкан, че ви интересуват вокалните ми произведения, но ако операта е нужна за вашия театър в Прага, едва ли ще мога да ви бъда полезен, тъй като всичките ми опери са пригодени за изпълнителите на принц Естерхази. А да напиша нова опера специално за вашия театър би било за мен и трудно, и рисковано, защото едва ли ще мога да се меря с великия Моцарт.
Ако беше по силите ми да убедя всеки любител на музиката, особено знатните хора, каква дълбочина и музикална проникновеност притежават несравнимите творби на Моцарт, какви възвишени емоции пораждат те в душата ми, как дълбоко ги разбирам и чувствувам, всички народи биха спорили кой от тях да притежава такова съкровище. Прага само ще спечели, ако успее да задържи този изумителен човек и да го възнагради щедро, както той надари всички нас. В противен случай съдбата на гения ще бъде печална и едва ли ще вдъхнови потомците за по-нататъшни усилия — в това, уви, се крие причината защо тъй често бива сломен духът на не една многообещаваща и устремена личност. Дълбоко ме възмущава фактът, че неповторимият Моцарт, чиято «Сватба на Фигаро» е най-великата от съществуващите опери, досега не е назначен на работа в никой кралски или императорски двор. Извинете, ако с това се отклонявам от темата, но аз твърде много обичам този човек.“
Трогнат дълбоко, Волфганг рече:
— Благодарен съм на съдбата, задето имам такъв приятел.
— Напълно съм съгласен с господин Хайдн. И следващата опера трябва да получим от вас.
— За да я поставите в Прага?
— За сто дуката. Нали във Виена получихте толкова?
Волфганг кимна.
— Значи, ще чакаме от вас новата опера за наесен. Същата сума ще платим и на либретиста, когото сам изберете. Имате ли предвид някакъв сюжет?
— Не. Но ще намеря.
Завърнал се във Виена след месец, прекаран в Прага, Волфганг не се съмняваше, че ще успее да намери сюжет за опера, който би допаднал както на него така и на пражани, чийто възторжен прием надмина всичко, което бе преживявал досега.
Констанце, щастлива в чешкия град също както Волфганг, не възрази, задето мъжът й бърза да се върне във Виена, за да се сбогува с приятелите си англичани, които напуснаха столицата на Австрия в края на февруари. Макар че, като се прощаваше с Ан Сторас, Волфганг изглеждаше печален и дори обеща да й пише, а Майкъл Кели тихичко пошепна на Констанце, че според първоначалния план Волфганг трябвало да пътува с тях за Англия сам, но „без своята Щанци“ се отказал от идеята.
81
Във Виена мнозина знаеха какъв триумф е имал Моцарт в Прага и въпреки това той отново се оказа на кръстопът между мечтата и действителността. Разбираше колко глупаво е да се надява, че пражките успехи биха могли да му помогнат във Виена, и все пак се надяваше. Изправи се отново пред суровата борба за съществуване. Парите, припечелени в Бохемия, погасиха старите му задължения и пак се наложи да напряга всички сили, за да не потъне до гуша в дългове.