Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Волфганг с нетърпение чакаше отговора на татко и точно тогава ван Свитен го помоли да чуе някакъв млад виртуоз. Волфганг понечи да откаже. Беше в твърде угнетено състояние, за да чуе още един бъдещ гений, който, той не се съмняваше, има повече желание, отколкото талант, но баронът продължи:

— Исках да те уведомя навреме, но в неделя ти не дойде у дома. — Това прозвуча като упрек.

Волфганг попита:

— Не може ли някой друг да го прослуша?

— Той признава само Моцарт.

— Признава! Какъв е той, незаконен син на императора?

Ван Свитен се смая: рядко бе виждал Волфганг ядосан. Изглежда, баща му е съвсем зле. И вече по-спокойно баронът добави:

— С тъга научих за болестта на баща ти. Разбирам какво означава това за теб.

— Благодаря. За съжаление главата ми сега е заета само с тази мисъл.

— Зная. Но младежът пристигна от Бон специално, за да се учи при теб. Разбира се, ако го одобриш. Би ли могъл да го чуеш днес?

— А кой ще плаща за него?

— Аз. Ако талантът му те заинтересува.

Волфганг, все още настроен скептично, се съмняваше струва ли си да губи време, но в края на краищата даде съгласие по-късно този ден да чуе изпълнението на момчето. Докато дойде време ван Свитен да доведе новото си протеже, Волфганг забрави за него. Пишеше нова ария за Ан, която смяташе да й прати в Лондон. Появата на младежа го свари неподготвен и дори го подразни.

Шестнадесетгодишният Лудвиг ван Бетховен имаше непривлекателна външност. Сипаничаво, мургаво и все пак румено лице, малки искрящи очички и груби, сякаш изсечени от камък черти. Поради силния рейнски акцент речта му звучеше съвсем немузикално, някак гърлено. Бетховен стоеше сгърбен от стеснение, с мрачен израз на лицето. И същевременно в целия му облик се долавяше някаква странна вглъбеност. Волфганг не можеше да разбере — дали момъкът е твърде самонадеян, или твърде плах.

Бетховен се изненада от дребния ръст на Моцарт — композиторът бе по-дребен дори от него, шестнадесетгодишното момче. Искаше му се да се отпусне в присъствието на този човек, чиято музика за пиано го възхити още при първия контакт с нея. Тогава възникна у него и мечтата да напише сам такава музика. Повечето инструментални пиеси, които разучаваше, му изглеждаха посредствени, като изключим Моцартовите. Само при Моцарт ще може да научи композиция, да се поучи на нещо от него.

Изведнъж Бетховен протегна на Волфганг ръка. „Тромав е като мече“ — помисли си Волфганг и макар проявата на младежа да го учуди със своята неочакваност, прие ръката му и едва не извика от болка, така здраво стиснаха пръстите му.