Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Настроението му се подобри, когато оркестърът изсвири една негова серенада във вярно темпо и без да пропусне нито една нота.
На бала в Бретфелд същата вечер Волфганг беше център на внимание. Влезе в залата сред гръм от аплодисменти. Пражките хубавици горяха от желание да танцуват с именития композитор, да пофлиртуват с него, но Волфганг за учудване на Констанце отказа да танцува.
— Много съм уморен — въздъхна той. — И много плах, за да флиртувам с жени — подразни той Констанце.
Ала когато оркестърът засвири валс и веднага след него кадрил по мотиви от „Фигаро“, Волфганг едва се стърпя на мястото си. Един солист изпя на „бис“ „Ти ще спреш, фарфалаче немирно“ и този път аплодисментите бяха оглушителни.
Тълпа почитатели наобиколи Волфганг, поведе се разговор все около „Фигаро“. Граф Тун го запозна със синьор Паскуале Бондини, директор на Националния пражки театър, който бе поставил „Фигаро“ на пражка сцена. Бондини възкликна:
— Господин Моцарт! В цял свят няма опера, равна на „Фигаро“. Представлението спаси театъра ни! При това операта е написана от немец. Невероятно!
Волфганг се поклони. Беше му приятно, макар и малко смешно.
— Ако се съгласите да присъствувате, ще дадем за вас специално представление.
— Ще бъде чест за мен.
— Какво говорите, маестро, вие ще ни окажете чест! И ако ви хареса нашата постановка и се съгласите да дирижирате едно по-сетнешно представление, ще ни доставите огромна радост.
Волфганг не успя да отвърне на тази любезност, защото в този миг Даниел Брейха, един от видните чешки писатели, а също така актьор и лекар, му връчи стихове, посветени на господин Моцарт, създал необикновената опера „Сватбата на Фигаро“.
Където и да се появеше Волфганг, навсякъде говореха само за „Фигаро“. Нищо друго не изпълняваха, не пееха, не си свиркаха и не тананикаха освен мотиви от неговата опера. Научи, че „Фигаро“ е вървяла в Прага непрекъснато през целия зимен сезон и е спасила Националния театър от банкрут. Музиката на „Фигаро“ се използуваше в различни музикални форми — варианти за пиано и духови инструменти, предназначени за градинско изпълнение, цигулкови квинтети за салонно изпълнение, като немски танци, валсове, кадрили и контраданси. Мелодиите на „Фигаро“ звучаха по улиците и в градските паркове. Волфганг седеше в градината на една пивница и пиеше бира, а до входа й сляп арфист подрънкваше на инструмента си „Ти ще спреш, фарфалаче немирно“ с надеждата да изкара някой крайцер.
Когато Волфганг подаде на скитника арфист един гулден, казаха му:
— Защо толкова пари? Беднякът няма да оцени щедростта ви.
Но Волфганг само се усмихна горчиво на себе си, защото знаеше колко е тежко, когато оценяват труда ти твърде ниско. Всеобщото възхищение от „Фигаро“ засега не му бе донесло нито един крайцер.
Положението малко се поправи, когато го замолиха да даде концерт в театъра. По молба на публиката програмата беше съставена само от творби на Моцарт и театърът бе препълнен. Концертът започна с новата му симфония в ре-мажор; оркестърът я свиреше с рядко благоговение, изпълняваната музика сякаш живееше, дишаше. Този подарък за Прага докрай плени сърцата на музикантите.
Във втората част Моцарт изпълни на пиано три фантазии: първите две публиката изслуша с възторжено мълчание, боейки се да ръкопляска, сякаш аплодисментите щяха да осквернят този неповторим миг. Като завърши третата фантазия, Волфганг половин час импровизира: Силата на изпълнението придаваше на музиката още по-голяма внушителност.
Възторгът на публиката нямаше предел. Волфганг отдавна се беше оттеглил в определената за него гримьорна, а в залата още бушуваха овации и се чуваха викове „бис“! Накрая, когато уредникът на концерта, Бондини, му каза, че никой не ще напусне залата, докато маестрото не изпълни нещо от „Фигаро“, Волфганг отново излезе на сцената.
Ликуващ, той махна с ръка на жена си и започна да импровизира на лирична тема — любовта към Констанце, — но спря. В залата цареше мъртва тишина. Изведнъж някакъв глас откъм галерията извика:
— От „Фигаро“!
Волфганг изсвири мелодията на арията „Ти ще спреш, фарфалаче немирно“ и много вариации на същата тема. Цялата зала стана на крака и при всяка пауза публиката почваше да вика: „От «Фигаро»!“ Волфганг изпълни най-малко десет вариации на прочутата ария и едва тогава можа да напусне сцената.