Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Мина само един месец, откак Волфганг се върна, а му се струваше, че изобщо не е заминавал. Голяма част от времето и силите му отиваше за изхранване на семейството, за наема на жилището и прислужницата и въпреки всичко постоянно закъсняваше с плащането на квартирата. Но мисълта да се преместят другаде го плашеше. Той толкова обичаше този дом, където написа любимата си опера „Фигаро“.
Една неделя Волфганг седеше на писмената си маса; откак се върна от Прага, това беше първият му напълно свободен ден, той дори не отиде на традиционната музикална среща у ван Свитен, погълнат от задачата да намери либрето. Отдавна не бе чувал нищо за да Понте, а и нямаше намерение да ходи при него. Трябва сам да намери текст за операта. В умението му да създава музика дори Констанце не се съмнява, но да намери либрето, годно за претворяване в музика, без либретист, не е толкова лесно. След „Сватбата на Фигаро“ той разбра: успехът на операта до голяма степен зависи от либретото. Но къде да намери нещо подобно на „Фигаро“?
Волфганг вече с часове седеше над произведения на Молиер, Голдони, Метастазио, без да открие нещо, което да го заинтересува, когато изведнъж вратата се отвори и в стаята влязоха Вецлар и да Понте.
Вецлар имаше разтревожен вид. Спря се на прага на стаята за музика и рече:
— Изплашихме се да не си болен, защо не дойде?
— Много работа, а днес се случи единственият ми свободен ден.
Подпрял се на бастуна си, да Понте попита:
— Искате да минете без либретист ли, Моцарт?
— Чух, че сте много зает. Със Салиери и Мартин-и-Солер.
— Наистина! След успеха на „Рядка вещ“ всеки има нужда от мен. Сега преработвам „Тарар“ от Бомарше за Салиери. След „Фигаро“ естествено изборът пада на мен, пък и Солер настоява непременно аз да напиша либретото за неговото „Дианино дърво“. Но плановете на скъпия ми приятел Моцарт винаги са ме интересували.
— Покорно благодаря! — саркастично отбеляза Волфганг.
Да Понте не се засегна от тона му.
— Намерихте ли някой сюжет за Прага?
— Какво да намеря! Метастазио възпява митичната любов и героизма и всичко това е изкуствено и старомодно. Голдони е забавен, но много повърхностен, а Молиер, макар гениален сатирик, не подхожда за опера. Сатирата трудно се претворява в музика.
— А какво би станало лесно според теб, Моцарт? — попита Вецлар.
— Някоя истинска житейска драма със силни характери и страсти, достъпни за зрителя, независимо дали той ще се смее, или не.
— Лоренцо, а защо не напишете за него нещо съвсем ново? — попита отново Вецлар.
— Откъде да взема толкова време? — сви рамене да Понте.
— Текстът на либретото не е задължително да бъде нов — забеляза Волфганг. — Нова ще бъде музиката.
— Но той трябва да ви хареса — каза да Понте. — Мнението на либретиста тук не играе роля.
Волфганг рязко се изправи:
— Благодаря ти за посещението, Вецлар. Ценя интереса, който проявяваш към мен, както и твоята грижа.
— Почакайте — рече да Понте. — Моцарт, искате ли да работите с мен?
— А вие? Надпреварват се кой да работи с вас. Дори Салиери.
„Само че всички те са далеч от Моцарт“ — помисли да Понте.
— Ако успея да намеря либрето, което да ви хареса, ще се съгласите ли да работите с мен? — попита той.
— Лоренцо, вие сте хитрец. Но умен хитрец. — И Волфганг приятелски му протегна ръка. — То се знае, бих предпочел да работя с вас.
— За кога е определена премиерата на операта в Прага?
— За октомври.
— А сега е още краят на март. Имаме много време. И ако операта мине с успех в Прага, ще склоня императора да съдействува тя да бъде поставена и във Виена.
— Значи, вие вече имате либрето за мен, да Понте?
— Не, не, не! Ала не се безпокойте; вие търсете, аз също и съм уверен, че като обединим усилията си, ще намерим онова, което ни трябва. — Той целуна Волфганг по бузата и добави: — И тъй, „Фигаро“ направи в Прага сензация? Казвах ви, Моцарт: като работите с мен, ще постигнете успех.
Писмото от Нанерл, което пристигна няколко дни след тази среща, потресе Волфганг до дън душа. Татко сериозно заболя, пишеше Нанерл, и Волфганг веднага отговори, че е готов да пристигне в Залцбург да се грижи за баща си, макар че сега е потънал в работа. Но сестра му отвърна: „Това съвсем не е нужно. Аз съм при него и правя всичко, което се налага.“
Тонът на посланието й обаче обезпокои Волфганг и той реши да пише на самия татко. Дълго обмисля писмото и вложи в него много чувство.