Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли, той имаше жена — каза на дървената фигура и доближи ръка до свещта, за да огледа ноктите си. — Арабела Удхоул. Най-очарователната девойка на света. Но сега е мъртва. Мъртва, мъртва, мъртва — той взе от масата пиличка и започна да пили ноктите си. — Сега като се замисля, сякаш и аз бях влюбен в нея. Струва ми се, че бях влюбен. Тя произнасяше името ми с най-милата усмивка на света и всеки път, щом го чуех, сърцето ми трепваше — Стрейндж се засмя. — Знаеш ли, много е нелепо, но не мога да си спомня как ми беше името. Лорънс? Артър? Франк? Да беше тук Арабела! Щеше да си спомни. И щеше да ми каже! Тя не е от онези жени, които дразнят мъжете и продължават да играят игрички, когато вече отдавна не е забавно. Боже, как ми се иска да я видя! Боли ме ето тук — Стрейндж се тупна по гърдите. — А тук е горещо и кораво — той се тупна по челото. — Но не се съмнявам, че половин час разговор с Арабела би излекувал и двете. Може би трябва да призова феята на онзи магьосник и да поискам да доведе тук Арабела. Феите могат да съживяват мъртъвци, нали? — Стрейндж взе листа със заклинанието и отново го зачете. — Нищо особено. Това е най-лесното нещо на света.
Той произнесе на глас написаните думи и тъй като му се струваше много важно, продължи да пили ноктите си.
В тъмния ъгъл до боядисания шкаф стоеше някой с тревнозелен сюртук, коса като глухарче и подигравателно надменна усмивка на уста.
Стрейндж продължаваше да изучава ноктите си.
Джентълменът с коса като глухарче бързо се приближи към него и посегна да го оскубе. Но преди да е успял, Стрейндж го погледна и каза:
— Случайно да ви се намира щипка енфие?
Джентълменът с коса като глухарче се вкамени.
— Прерових всички джобове на проклетия си сюртук — продължи Стрейндж, без да забелязва стъписването на джентълмена, — но никъде не намерих кутийката с енфие. Не знам как съм могъл да я забравя. Обикновено използвам „Кендал Браун“, ако имате.
Докато говореше, той отново затършува из джобовете си. Но съвсем беше забравил за вързопчето, което висеше от тавана, и както крачеше из стаята, го закачи с глава. Вързопчето се залюля напред-назад и го удари право в челото.
54
КУТИЙКА С ЦВЯТ НА СЪРДЕЧНА МЪКА
1 и 2 декември 1816 година
НЕЩО ИЗПУКА и изведнъж нахлу лек бриз и ухание на свежест, сякаш някой изсмука застоялия въздух от стаята. Стрейндж примигна два-три пъти.
След като се опомни, първата му мисъл беше, че цялата му сложна схема се е увенчала с успех: пред него стоеше някой, несъмнено фея. Втората му мисъл беше, че не знае какво е правил досега. Стрейндж извади джобния си часовник и го погледна: беше минал близо час, откакто бе изпил тинктурата.
— Моля да ме извините — каза той, — знам, че въпросът ми може да ви се стори странен, но говорихме ли за нещо?
— За енфие — отвърна джентълменът с коса като глухарче.
— Енфие?
— Попитахте ме дали имам щипка енфие.
— Кога?
— Какво?
— Кога ви поисках енфие?
— Преди малко.
— А-ха! Добре. Е, не си правете труда. Вече не ми трябва.
Джентълменът с коса като глухарче се поклони.
Стрейндж си даваше сметка, че объркването, което изпитва, е изписано на лицето му. Спомни си всички предупреждения в книгите за представителите на този дяволит народ и за това как човек не бива да показва, че знае по-малко от тях. Затова той прикри смущението си със саркастичен поглед. После си спомни, че още по-опасно е да демонстрира превъзходство и да разгневи феята, затова прикри сарказма си с усмивка. Накрая отново възвърна озадаченото си изражение.
Той не беше забелязал, че джентълменът се чувства също толкова неудобно.
— Извиках ви тук — започна Стрейндж, — защото отдавна исках представител на народа ви да ми помага и да ме съветва в магическите дела — той беше репетирал няколко пъти кратката си реч и със задоволство установи, че тя звучи уверено и достойно. За беда веднага след това развали впечатлението, като тревожно добави: — Повтарям ли се?
Джентълменът не отговори.
— Казвам се Джонатан Стрейндж. Може би сте чували за мен? Наскоро навлязох в много интересен етап от кариерата си. Мисля, че няма да преувелича, ако кажа, че цялото бъдеще на английската магия зависи от по-нататъшните ми действия. Ако приемете да ми помогнете, ще се прочуете не по-малко от Кол Том Блу и Майстора Уичърли!144
144
Кол Том Блу е легендарният слуга на Ралф Стоукси, Майсторът Уичърли е помощник на Мартин Пейл.