Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Той тъкмо започваше да се чуди как Грейстийл възприемат тази внезапна поява на ужасното същество, когато нещо в главата му изщрака и създанието изчезна. На негово място изникна набитият силует на доктор Грейстийл — в черни дрехи и с бастун в ръка.
— Е? — провикна се той.
— Моля… моля? — извика в отговор Стрейндж. — Какво казахте? Мислех за… нещо друго.
— Попитах ви дали ще вечеряте с нас!
Стрейндж стоеше и го съзерцаваше.
— Какво има? Болен ли сте? — попита доктор Грейстийл и погледна изпитателно магьосника, сякаш бе забелязал нещо особено в лицето и поведението му.
— Съвсем добре съм, уверявам ви — отвърна Стрейндж. — И ще се радвам да вечерям с вас. Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие. Само че обещах на лорд Байрон, че в четири ще играя билярд с него.
— Ще се върнем с гондола — предложи доктор Грейстийл. — Мисля, че Луиза е по-уморена, отколкото казва (той имаше предвид сестра си). Къде е срещата ви с Негова светлост? Къде искате да ви откара гондолиерът?
— Благодаря — отвърна Стрейндж, — но предпочитам да повървя. Сестра ви е права, че имам нужда от повече чист въздух и разходки.
Мис Грейстийл малко се разочарова, като разбра, че Стрейндж няма да се прибира с тях. Двете дами и магьосникът се сбогуваха така продължително и толкова пъти си напомниха за срещата си след броени часове, че доктор Грейстийл започна да губи търпение.
Семейство Грейстийл тръгнаха по посока към Рио. Стрейндж ги следваше от разстояние. Въпреки веселите уверения на доктор Грейстийл той се чувстваше неприятно развълнуван. Повтаряше си, че видението е било чисто и просто игра на светлината, но това не го успокояваше. Стрейндж беше принуден да признае, че най-вероятно лудостта на старата дама го обзема отново.
„Това е наистина сериозно! Действието на тинктурата като че ли се беше изчерпало! Е, слава Богу, вече няма нужда да я пия. Ако този представител на народа на феите откаже да ми служи, тогава просто ще намеря начин да призова друг.“
Той излезе от уличката на окъпания в светлина пристан и видя, че Грейстийл са намерили гондола и че някакъв джентълмен помага на мис Грейстийл да се кача. Отначало му се стори, че не познава мъжа, но после забеляза, че косата му е лъскава като пух на глухарче. Стрейндж забърза към него.
— Каква красива млада жена! — възкликна джентълменът, когато гондолата се отдалечи от пристана. Очите му блестяха. — Предполагам, че танцува прелестно, нали?
— Танцува ли? — учуди се Стрейндж. — Не знам. Веднъж щяхме да ходим заедно на бал в Генуа, но тя имаше зъбобол и не отидохме. Не очаквах да ви видя. Мислех, че ще дойдете отново, когато ви призова.
— Ах, но аз мислих върху предложението ви да правим магии заедно! И сега смятам, че това е отлична идея!
— Радвам се да го чуя — отвърна Стрейндж, като едва се сдържа да не се усмихне. — Но кажете ми, от седмици се мъча да ви призова. Защо не дойдохте по-рано?
— O, обяснението е съвсем просто! — заяви джентълменът и се впусна да разказва дълга история за някакъв свой братовчед, който бил много зъл и много завиждал на дарбите и добродетелите му, мразел всички английски магьосници и незнайно как успявал да разваля магиите на Стрейндж, поради което джентълменът едва миналата вечер разбрал, че го призовават. Разказът му беше невероятно заплетен и Стрейндж не повярва на нито една дума. Но сметна, че е по-благоразумно да покаже, че вярва, затова се поклони в отговор.
— И за да ви покажа колко високо ценя честта, която ми оказвате — завърши джентълменът, — ще ви донеса каквото пожелаете.
— Каквото пожелая? — повтори Стрейндж и погледна изпитателно джентълмена. — И ако съм разбрал правилно, предложението ви е част от споразумението ни. Не можете да ми откажете това, което съм поискал, нали?
— Дори не би ми хрумнало!
— И мога да поискам богатства, власт над целия свят, такива неща?
— Точно така! — възкликна със задоволство джентълменът и разпери ръце.
— Е, не желая нищо подобно. Искам най-вече сведения. Кой е последният английски магьосник, с когото сте работили?
Последва кратко мълчание.
— O, едва ли ви се слуша за това! — отсече джентълменът. — Уверявам ви, много е скучно, Хайде! Все има нещо, което желаете най-много! Собствено кралство? Красива спътница? Принцеса Полина Боргезе е прекрасна жена и аз мога веднага да ви я доведа!
Стрейндж понечи да каже нещо, но се сепна.
— Полина Боргезе, казвате? Виждал съм неин портрет в Париж145 — после се опомни и продължи: — Но в момента това не ме интересува. Говорете ми за магия. Какво да направя, за да се превърна в мечка? Или в лисица? Как се казват трите магически реки, които текат през кралство Агрейс?146 Ралф Стоукси е вярвал, че тези реки влияят на събитията в Англия. Така ли е? В „Езика на птиците“ се споменава за група заклинания, които се използват за промяна на цветовете — какво можете да ми кажете за това? Какво представляват камъните на площадите в Донкастър?
145
Тази дама е най-красивата и най-своенравната от сестрите на Наполеон Бонапарт, прочута с многото си любовници и навика си да позира гола за статуи.
146
Агрейс е името, с което някои наричат третото кралство на Джон Ъскглас. Смята се, че то се намира в далечния край на Ада.