Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Общо взето, Стрейндж не можеше да бъде по-доволен от себе си, дори ако бе успял да извика самия Джон Ъскглас и половин час да разменя любезности с него. Единственото тревожно нещо бяха спомените — накъсани и объркани — от формата, която този път бе приела лудостта му. „Струва ми се, че се бях превърнал в Ласелс или Дролайт! Какъв ужас!“
На другата сутрин Стивън Блек имаше да свърши някои неща за сър Уолтър. Той посети един банкер на „Ломбард Стрийт“, говори с художник портретист в „Литъл Бритън“ и даде указания на шивачката на „Федър Лейн“ за новата рокля на лейди Поул. Следващата му среща беше в кантората на адвоката. Валеше тежък пухкав сняг. Наоколо се разнасяха обичайните градски звуци: пръхтене и тропот на коне, дрънчене на карети, викове на улични търговци, блъскане на врати и стъпки в снега.
Стивън стоеше на ъгъла на „Флийт Стрийт“ и „Майтър Корт“. Тъкмо вадеше джобния си часовник (подарък от джентълмена с коса като глухарче), когато всички звуци замряха, сякаш някой ги бе срязал с нож. За миг му се стори, че е оглушал. Но точно преди да се разтревожи, Стивън се огледа и видя, че това не е единственото необичайно обстоятелство. Улицата изведнъж опустя. Нямаше нито хора, нито котки, нито кучета, нито коне, нито птици. Всички бяха изчезнали.
А снегът! Това беше най-странното от всичко: той висеше неподвижно във въздуха на големи меки парцали, тежки като златни монети.
„Магия!“ — помисли си с омерзение Стивън.
Той повървя малко по „Майтър Корт“, като надничаше през витрините на магазините. Лампите вътре светеха, стоките лежаха натрупани на купчини или пръснати по тезгясите — коприни, тютюни, нотни листове; в камините горяха огньове, но пламъците им не помръдваха. Стивън се обърна и установи, че е проправил нещо като тунел през триизмерната дантела на снега. От всички странни неща, които бе виждал през живота си, това беше най-странното.
Незнайно откъде се разнесе вик:
— Мислех, че съм недосегаем за него! Какви трикове използва?
Внезапно пред Стивън изникна джентълменът с коса като глухарче с гневно лице и блеснали очи.
Изненадата на иконома бе толкова голяма, че за миг се уплаши да не припадне. Но той отлично знаеше колко високо джентълменът цени хладнокръвието и самообладанието, затова прикри страха си доколкото можа и попита със заекване:
— Не-недосегаем за кого, сър?
— Как за кого? За магьосника, Стивън! За магьосника! Помислих, че се е сдобил с някакъв магически предмет, който му е разкрил присъствието ми. Но в стаята му не видях такъв, а и той се закле, че не притежава нищо подобно. За всеки случай през изминалия час обиколих земното кълбо и проверих всички магически пръстени, всички вълшебни потири и хаванчета. Но нито един от тези предмети не липсва. Всички са си по местата.
От това доста несвързано обяснение Стивън заключи, че магьосникът вероятно е успял да призове джентълмена с коса като глухарче.
— Но, сър — каза икономът, — преди време искахте да помагате на магьосниците, да правите магии с тях и да заслужите тяхната признателност. Нали затова дойдохте да съживите лейди Поул? Може би ще се окаже, че тази работа ви харесва повече, отколкото предполагате.
— O, може би! Но не мисля, че ще стане така. Казвам ви, Стивън, освен неудобството да тичам винаги, когато му хрумне да ме призове, това беше най-скучният половин час, който съм прекарвал от дълги години. Не съм чувал никой друг да говори толкова! Този магьосник със сигурност е най-самонадеяният човек, когото съм срещал. Не мога да понасям хора, които постоянно си говорят сами и нямат време да слушат какво им казват другите.
— O, сър, наистина! Това е крайно обидно. И предполагам, че сега, когато ще прекарвате времето си с магьосника, ще трябва да отложим моето коронясване за крал на Англия?
Джентълменът каза нещо много злъчно на своя език, вероятно ругатня.
— Вероятно сте прав и това ме вбесява повече от всичко друго! — той се замисли за момент. — Но все пак може да не е толкова зле, колкото ни се струва. Тези английски магьосници са много глупави. Обикновено искат едни и същи неща. Бедните си пожелават неизчерпаеми запаси от ряпа или овесена каша, богатите искат още богатства или власт над целия свят, а младите искат любовта на някоя принцеса или кралица. Щом си пожелае едно от тези неща, ще му го дам. Разбира се, то със сигурност ще му създаде куп грижи. Винаги става така. Той ще се разсее и тогава ние с вас ще осъществим плана си да ви направим крал на Англия! О, Стивън! Толкова се радвам, че дойдох при вас! Винаги ми давате разумен съвет! — гневът на джентълмена мигом се изпари и видът му стана много доволен. Дори слънцето се показа иззад облаците и всички увиснали във въздуха снежинки заблестяха и заискриха (макар че дали и това беше работа на джентълмена — Стивън не можеше да каже).