Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Пфу! — изпъшка джентълменът с отвращение. — Жалки слуги!
— Така ли? — учуди се Стрейндж. — Нямах представа — той продължи: — Вашето… — Стрейндж се затрудни, докато намери подходящите думи — …любезно внимание към краля на Англия ме накара да се спра на вас. Каква сила! Каква изобретателност! Днешната магия е лишена от мощ! Лишена е от плам и енергия! Не мога да ви опиша колко ми е дотегнало да правя едни и същи глупави магии за разрешаване на едни и същи глупави проблеми. Малкото, което видях от вашата магия, ми показа, че тя е от съвсем друго естество. Вие можете да ме смаете. А аз жадувам да бъда смаян!
Джентълменът повдигна изящните си вежди, сякаш искаше да каже, че не би имал нищо против да смае Джонатан Стрейндж. Магьосникът въодушевено продължи:
— О, освен това искам веднага да ви предупредя, че в Лондон има един старец на име Норел — нещо като магьосник, — който ще изпадне в ярост, когато научи, че сте се съюзили с мен. Ще направи всичко възможно, за да ни попречи, но смея да твърдя, че изобщо не би могъл да се мери с нас.
Джентълменът сякаш беше престанал да го слуша. Оглеждаше се из стаята, като спираше вниманието си ту върху един, ту върху друг предмет.
— Има ли нещо в стаята, което не ви харесва? — попита Стрейндж. — Моля ви, ако е така, кажете ми. Предполагам, че магическата ви чувствителност е далеч по-изтънчена от моята. Но дори аз съм забелязал, че има неща, които могат да повлияят на магическите ми способности. Солница, офика, парче нафора — те определено ми пречат. Не казвам, че не мога да правя магии при наличието на тези предмети, но винаги се налага да ги вземам под внимание при съставянето на заклинанията си. Ако нещо тук не ви харесва, само кажете и аз веднага ще го махна.
Джентълменът гледаше втренчено, сякаш изобщо не разбираше за какво говори Стрейндж. После изведнъж възкликна:
— Магическата ми чувствителност, о, да! Колко сте досетлив! Магическата ми чувствителност е — точно както предполагате — много изтънчена! И в настоящия момент тя ми подсказва, че наскоро сте се сдобили с предмет, който притежава голяма сила! Пръстен за предпазване от магия? Урна за ясновидство? Нещо такова, нали? Моите поздравления! Покажете ми този предмет и аз незабавно ще ви осведомя за историята му и начина му на приложение!
— Всъщност не — отвърна Стрейндж изненадан. — Не притежавам нищо подобно.
Джентълменът се намръщи. Погледна първо нощното гърне, което се подаваше изпод масата, после пръстена с миниатюрен ангел от слонова кост на ръката на Стрейндж и накрая глинения съд, доскоро пълен със захаросани праскови и сливи.
— Може би е попаднал у вас случайно? Подобни предмети могат да притежават голяма сила дори ако магьосникът не знае как да си служи с тях.
— Наистина не мисля, че имам такъв предмет — каза Стрейндж. — Глинения съд например купих от един сладкар в Генуа. И в дюкяна имаше още десетки досущ като този. Не вярвам, че е възможно един да притежава магически сили, а другите — не.
— Така е — съгласи се джентълменът. — А и тук не виждам нищо повече от обичайните предмети. Имам предвид — побърза да добави той — предметите, които бих очаквал да видя в дома на магьосник с вашия талант.
Последва кратко мълчание.
— Не отговорихте на предложението ми — каза Стрейндж. — Не можете да решите, преди да сте ме опознали по-добре. Имате право. След ден-два отново ще имам честта да се порадвам на компанията ви и тогава ще поговорим повече.
— Беседата ни беше много интересна! — отбеляза джентълменът.
— Надявам се, че ни предстоят още много такива — любезно отговори Стрейндж и се поклони.
Джентълменът му отвърна с поклон.
После магьосникът го освободи от заклинанието за призоваване и той изчезна.
Въодушевлението на Стрейндж беше огромно. Знаеше, че трябва да седне и да запише трезвите си научни наблюдения върху случилото се, но можеше само неудържимо да подскача, да се смее и да пляска с ръце. Дори изтанцува няколко стъпки от народен танц и ако дървената фигура не беше прикована към дървения си пиедестал, той със сигурност би я грабнал и би се завъртял с нея из стаята.
След като бурното въодушевление го напусна, Стрейндж се изкуши да напише на Норел. Всъщност дори седна и нахвърля първите редове на победоносно и саркастично писмо: „Убеден съм, че ще се радвате да научите…“ Но после размисли и се отказа. „Това само ще го предизвика да направи магия на къщата ми или нещо подобно. Ха! Как ще се ядоса, когато се върна в Англия! Трябва да публикувам новината веднага след завръщането си. Няма да чакам следващия брой на «Фамулус». Той ще излезе след много време. Мъри ще се оплаква, но аз нищо не мога да направя. «Таймс» е най-подходящото място. Чудя се какво ли означаваха всички онези безсмислици за магически пръстени и нощни гърнета? Може би феята търсеше причина за успеха на заклинанието ми.“