Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Ричард! Толкова се радвам да те видя.
Ричард забеляза, че няколко от хората на Виктор липсваха.
— Болни ли са?
Виктор мрачно поклати глава. Ричард прие новината с кимване.
— Радвам се да видя, че си добре. Реших да се отбия да видя дали всичко е наред.
— Да, аз съм добре — Главата му увисна. — Благодарение на твоя съвет. Иначе вече да съм погребан в небето. — Той махна към Вечния дом. — Видя ли? Много от каменоделците … висят на коловете покрай стената.
Ричард бе видял телата, но не бе ги загледал. Познаваше омразата на някои от майсторите към онова, в което са принудени да превръщат камъка — знаеше с какво отвращение изобразяват ужасните сцени на смъртта.
— Приска?
Виктор поклати отчаяно глава, твърде разстроен, за да може да каже нещо.
— Фавал?
— Видях го вчера. — Виктор си пое дълбоко дъх. — Каза, че ти си го посъветвал да си остане у дома и да прави въглища. Струва ми се, че ще прекръсти едно от децата си на теб.
— Ако Приска… Какво ще стане със специалната ти стомана?
— Главният му майстор ще продължи. Дали ще можеш да направиш един курс за желязо? Не съм получавал нито грам от събитията насам. Брат Нарев е в отвратително настроение. Трябва му желязо за скелетата. Категорично ми каза, че един ковач, верен на Ордена и Създателя, би му ги направил навреме.
Ричард кимна.
— Мисля, че нещата вече се уталожиха. За кога?
— Дето се казва, и в момента да ми го донесеш, ще ми свърши работа, но нека бъде например за вдругиден.
Имам голяма поръчка за длета — от специалните, за фината работа. А съм без хора, така че за желязото мога да почакам.
— Значи вдругиден. Тогава вече ще е съвсем спокойно.
Когато тръгна да се прибира към стаята си, слънцето вече бе залязло, но в сумрака пътят се виждаше достатъчно добре. Беше се замислил за Виктор, когато иззад една сграда изскочиха шестима мъже.
— Ричард Сайфър?
Не бяха в униформите на обикновени градски стражи, но напоследък това не означаваше кой знае какво. Имаше цяла армия цивилни агенти, които — поне така се говореше — душеха за размирници.
— Точно така. Какво искате?
Забеляза, че под леките си наметала мъжете са въоръжени с мечове. На коланите им висяха дълги ножове.
— Като служители на Императорския орден е наш дълг да те арестуваме по подозрение в подклаждане на бунт.
Когато Ничи се събуди на сутринта, Ричард все още не се бе прибрал. Изсумтя недоволно. Извъртя се по гръб и видя, че през пердетата вече нахлува светлина. По ъгъла на лъчите можа да прецени, че е някъде малко след изгрев слънце.
Прозя се и се протегна, после отпусна ръце върху леглото, загледана в тавана — чистия, прясно варосан таван. Усети как гневът й нараства. Не й бе приятно Ричард да работи през нощта, но не можеше да му каже нищо, понеже самата тя го бе убеждавала колко е важно да се научи да работи и живее като обикновените хора. Да разбере, че Орденът е единствената надежда за подобряването на живота на обикновения човек.
Беше го предупредила да не се забърква в размириците. Радваше се, че той не се опита да спори с нея по този въпрос. Ако не друго, поне й се струваше, че не е на страната на бунтовниците. Дори се изненада, когато той си остана в къщи в деня на протестното шествие. Беше предупредил и Камил и Наби — най—строго и категорично — да не се замесват.
Сега, когато бунтът бе смазан и властите бяха заловили голяма част от размирниците, животът отново бе влязъл в ритъм и Ричард най—сетне се върна на работа. Въстанието бе истински шок. Орденът трябваше да положи повече усилия, за да накара хората да разберат дълга си да помагат за подобряването на живота на родените с по—малко късмет. Тогава по улиците нямаше да има такива протестни шествия. Заради събитията мнозина от сановниците на Ордена намериха смъртта си — задето не са съумели да прокламират достатъчно убедително идеите му. Това бе една от малкото хубави страни на случилото се.
Ничи наплиска лицето си с вода от легена, който Ричард бе донесъл един ден. Цветчетата по ръба пасваха на оранжевите стени на стаята им и на килима, също купен от спестяванията му. Да, Ричард очевидно бе трудолюбив, щом успяваше да заделя пари от мизерната си заплата.
Свали плувналата си в пот нощница и се поизми колкото можа с влажен парцал. Подейства й освежаващо. Не обичаше да изглежда потна и мръсна пред Ричард.
Видя, че паницата гювеч, която му бе приготвила за вечеря, още си е на масата. Не я бе предупредил, че ще работи през нощта, но понякога не оставаше време да отскочи до в къщи за вечеря. В нощите, когато работеше, обикновено се прибираше малко след изгрев слънце, така че тя очакваше да чуе стъпките му по коридора всеки момент.