Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Национален военен команден център, адмирал Джексън.
— Пак ли сте на дежурство, сър?
— Е, лейтенанте, струва ми се, че това се отнася за двама ни. Какво можете да докладвате?
— Четири разрушителя със система „Егида“ недалеч от брега, откъм източната част на острова. В момента единият зарежда гориво от малък петролоносач. Появиха се веднага след зазоряване. Още два ферибота за коли на кея, на хоризонта се вижда друг, който се отдалечава. Допреди малко преброихме двадесет изтребителя. Близо половината са F-15, с раздвоени опашки. Другата половина са с единични опашки, обаче не познавам модела. Иначе няма нищо ново за докладване.
Джексън разглеждаше спътникова снимка едва отпреди час, показваща четири кораба в разгърната колона и изтребители, разпилени на двете летища. Той си отбеляза нещо и кимна.
— Как е там? — поинтересува се Роби. — Искам да кажа, има ли спречквания, арести и други такива? — Той чу изсумтяване в другия край на линията.
— Не, сър. Всички са възможно най-мили. По дяволите, те се включват по телевизията непрекъснато от общодостъпния кабелен канал и ни обясняват колко пари щели да похарчат тук и колко много ще направят за нас.
Джексън долови възмущение в гласа му.
— Това стига. Може да не съм постоянно тук. Наистина трябва да дремна, но тази линия вече е изолирана само за вас, разбирате ли?
— Тъй вярно, адмирале.
— Запазете пълно спокойствие, лейтенант. Няма да се правите на герои, нали?
— Това са детинщини, сър. Не съм толкова глупав — увери го Ореза.
— Тогава прекратете излъчването, Ореза. Приятна работа. — Той чу как линията замря, след което затвори телефона. — И да имаш повече късмет от мен, приятел — добави полугласно. Сетне хвърли поглед към съседното бюро.
— Записахме го — уведоми го един разузнавач от ВВС. — Той потвърждава спътниковите данни. Склонен съм да вярвам, че все още е в безопасност.
— Нека продължи да е така. Не искам никой да се свързва с тях без мое разрешение — заповяда Джексън.
— Разбрано, сър. — „И без това си мисля, че не можем“ — помисли си той.
— Тежък ден ли? — попита Пол Робъртън.
— Имало е и по-лоши — отвърна Райън. Тази криза обаче бе прекалено непозната за такава уверена преценка. — Съпругата ти има ли нещо против…
— Свикнала е да отсъствам, а и до ден-два ще установим рутинен маршрут. — Агентът от тайните служби направи пауза. — Как е Шефът?
— Както обикновено, обира най-тежките задачи. Всички стоварваме боклуците си върху му — призна си Джак и се загледа през прозореца, когато отбиха от шосе-50. — Той е способен човек, Пол.
— Вие също, докторе. Всички много се зарадвахме, когато се върнахте. — Той замълча. — Много ли е кофти? — Тайните служби се радваха на обстоятелството, че трябваше да знаят почти всичко, което нямаше голямо значение, тъй като те така или иначе дочуваха почти всичко.
— Не ти ли казаха? Японците са произвели ядрени оръжия. Имат и балистични пускови съоръжения, с които да ги изстрелят.
Ръцете на Пол стиснаха по-здраво волана.
— Страхотно! Все пак не може да са толкова ненормални.
— През нощта на седми декември 1941 година американският кораб „Ентърпрайс“ спира в Пърл Харбър, за да презареди и да поднови арсенала си. На командния мостик, както обикновено, е адмирал Бил Холси, който вижда бъркотията, настъпила след утринния удар, и заявява: „Когато тази война свърши, японски език ще се говори само в ада.“ — Райън се зачуди защо изобщо го каза.
— Така мислите вие. Репликата сигурно е подействала добре на момчетата около него.
— Предполагам. Ако използват ядрените си ракети, точно това ще им се случи. Не, не може да не го знаят — рече Райън. Умората го застигаше.
— Трябват ви към осем часа, доктор Райън, може би девет — подчерта разумно Робъртън. — При нас също е така. Изтощението наистина обърква по-висшите функции на мозъка ти. На Шефа сте му нужен с ясен ум, докторе, нали?
— Тук няма спор. Довечера може дори да пийна нещо — разсъждаваше на глас Джак.
Той забеляза, че в алеята има още една кола, а когато служебният автомобил паркира, от прозореца надникна непознато лице.
— Това е Андреа. Вече говорих с нея. Между другото, днес жена ви е изнесла хубава лекция. Всичко е минало гладко.
— Добре, че имаме две гостни. — Джак се изкикоти, докато влизаше в къщата. Атмосферата беше достатъчно весела, а Кати и агент Прайс, изглежда, се погаждаха. Докато Райън хапваше лека вечеря, двамата агенти се оттеглиха за разговор.