Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— И после?
Робърт подпря чело на дланта си.
— После… дошла един ден в завода и ме проследила с колата. Беше няколко седмици, след като се разделихме.
— Ясно.
Наистина ли му беше ясно? „Никога не съм й обещавал нищо“, искаше да каже Робърт, но му се стори срамно да хленчи и да се оправдава.
— Трябва да се връщам — каза Робърт и извади портфейла си.
— Не се връщай днес, не бъди глупав — каза му Джак. — Обади се на Джафи. Или, ако искаш, да му се обадя аз.
— Не, аз ще отида при Джафи.
Робърт отиде при Джафи и му съобщи накратко, че имал „лични неприятности“ — съобщи му го направо и рязко, като човек, който няма какво повече да губи. Беше почти сигурен, че вече е загубил работата си, и му се струваше, че ще бъде най-правилно сам да подаде молба за напускане.
В дванадесет часа на обяд Робърт си беше вкъщи. Свали си сакото и ризата и се строполи върху червеното канапе. Полежа няколко часа, докато започна да се здрачава. Не беше спал, а му се струваше, че през главата му не е минала нито една мисъл; нямаше ги дори и отегчителните повторения на случки и разговори, които обикновено го тормозеха. Все едно, че е бил мъртъв, а в часове като тези, мислеше си той, научаваме за смъртта толкова, колкото живите изобщо могат да разберат. Отиде до Лангли за вестниците. Купи „Инкуайърър“ и „Лангли Газет“. И двата пишеха на първа страница за самоубийството на Джени, а в „Газет“ имаше и снимка. Робърт седна в колата и прехвърли статиите. Джени била издъхнала с пуловера му в обятията си, стискайки картичката с „по-малкото зло“ в ръка. Беше препечатан пълният текст на бележката в курсив. На фона на вестникарския стил тя звучеше поетично, трагично и въпреки това — малко нереално. На втора страница на „Газет“ беше поместена снимка на Сузи Ескъм със затворени от плач очи и разтворени устни. Отдолу тя разказваше как предната вечер минала покрай Джени малко преди десет и как никой не й отворил. Сузи беше казала също така, че „преди три дни Джени ми призна, че се е запознала с Робърт Форестър, когато той обикалял около къщата й. Грег Уинкуп отдавна го подозираше. Мисля, че Джени се страхуваше от Робърт и затова се самоуби“. Робърт стисна зъби и запали колата.
Когато се прибра, телефонът звънеше. Не го вдигна. Седна и прочете внимателно статиите в двата вестника. И в двете се разказваше как Форестър и Уинкуп са се сбили в събота — шестнадесети май, и се споменаваше, че Уинкуп е изчезнал преди десет дни. Разбира се, вестниците бяха имали достатъчно време, за да съобщят, че Уинкуп е бил видян в Ню Йорк, но очевидно за тях това не бе достоверна информация и не си заслужаваше да бъде публикувана.
Телефонът отново иззвъня. Все пак трябваше да го вдигне. Още повече, ако беше полицията, помисли си той, те просто ще дойдат до дома му, за да го намерят.
— Ало? — каза Робърт с пресипнал глас.
— Добър вечер, Робърт, обажда се Наоми Тесър.
Лицето на Робърт се изопна.
— Добър вечер.
— С Дик току-що прочетохме вестниците. И аз… как си, Боб?
— Как съм?!
— Мога да си представя. И двамата сме толкова потресени… Джени беше странно момиче с нейните меланхолии и мрачни настроения. Бяхме го забелязали.
Робърт не отговори.
— Междувременно има ли нещо ново около Грег?
— Грег… — каза Робърт. — Чух, че са го видели в едни нюйоркски хотел преди няколко дни.
— Наистина ли? Кой го е видял?
— Не знам.
— Разбирам, сега не ти се говори.
— Права си.
— А и тази Сузи Ескъм, ей богу…
— Ако имаш предвид, че е казала как сме се запознали — то е самата истина.
— Истина? Искаш да кажеш, че е истина и онова, което Грег твърдеше?
— Да, и ми дойде до гуша да го крия. А и какъв е смисълът вече?
— Но… искаш да кажеш, че Джени затова се е страхувала от теб?
Новият страх на Наоми, новото й отношение чудесно допълваха убеждението й, че той е убил Грег.
— Да, сигурно има някаква връзка. Нали нямаш нищо против да затворя, Наоми? Моля те! Благодаря ти. — Затвори телефона в момента, в който тя извика: „Почакай!“
Новината щеше да се разпространи мълниеносно: фактът, че се е запознал с Джени, като е обикалял около къщата й, и че са видели Грег в един нюйоркски хотел, само че първото щеше да се разчуе по-бързо и да направи по-силно впечатление. Глътна няколко аспирина и направи кана с прясно кафе.
Джак и Бети Нилсън му се обадиха към девет. Попитаха го как се чувствува и дали не иска да спи у тях тази вечер? Робърт им благодари и отказа. След това се обади Ники. Изрази му съчувствието си по повод смъртта на Джени и думите й прозвучаха почти нормално, но в тона й имаше сарказъм. А и думите й не достигаха до съзнанието му. Слушаше, отговаряше учтиво и накрая млъкна, стиснал слушалката в ръка.