Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Спомням си, че когато я видях за пръв път, тя ми каза: „Не знам какво символизирате, но някой ден ще разбера.“ Това беше, когато… когато стоях пред къщата й. Така се запознахме. Да, вярно е. Запознах се с нея, като дебнех около къщата й. — Робърт затвори очи и изпи остатъка от уискито на един дъх.
Джак се намръщи — лицето му беше озадачено, сякаш Робърт говореше безсмислици.
— Като дебнеше около къщата й? Какво искаш да кажеш?
— Точно това. Един ден тя ме видя, по-точно една вечер. Така се запознахме. Не ми казвай, че не си чувал. Грег…
— Да — каза Джак. — Сигурно е бил Грег. Обади ми се едно анонимно лице по телефона, беше преди около месец. Не знаех дали да ти кажа, или не и накрая реших да не го споменавам.
— Значи си чувал. — По лицето на Робърт премина усмивка и пръстите му докоснаха току-що донесената чаша с уиски. Откъде е разбрал Грег, че Джак му е приятел? Може би от Джени. А и какво значение имаше това?
— Гласът по телефона ми каза, че е приятел на Грег — продължи Джак. — Каза, че трябвало да знам какво представлява приятелят ми Боб Форестър — той бил… не бил с всичкия си, надничал през чужди прозорци, когато някое момиче се съблича, и така се запознал с Джени Тийролф. Спомням си, че му казах: „Вървете по дяволите!“, и му затворих телефона. Помислих си, че може би наистина е приятел на Грег и че при създалото се положение Грег гледа да разпространи колкото може повече клюки за теб.
— Е, вярно е. С тази разлика, че винаги гледах Джени в кухнята. Докато готви. Изпитвах такова… — Не можеше да говори повече, но не защото се задъхваше от вълнение. Чувствуваше се съвсем спокоен, дори скован.
— Какво? — опита се да му подскаже Джак.
Робърт пое въздух и погледна дългото сериозно лице на Джак. Изразът му беше все още озадачен, може би малко предпазлив.
— Миналата зима бях изпаднал в депресия и тя ме караше да се чувствувам по-добре. Изглеждаше толкова щастлива! На няколко пъти Грег й беше на гости и аз си мислех — ето едно щастливо младо момиче, което скоро ще се омъжи. Все се заричах, че няма да ходя повече, но пак отивах. Бях шест-седем пъти там. И една вечер тя ме видя. Извиних й се, колкото и смешно да звучи това. Помислих, че ще извика полиция, но тя не го направи. Покани ме на кафе. — Робърт сви рамене и се усмихна. — Би могло да се каже, че беше много щастлива, преди да ме срещне. Преди да реши, че аз символизирам смъртта.
Джак поклати бързо глава, разроши късата коса по темето си.
— Но тя беше влюбена в теб. Това беше повече от ясно. Като те слушам, имам чувството, че приказваш някакви фантастични измислици. Сериозно ли говориш, Боб? Искам да кажа, за дебненето?
— Да. Казах ти истината.
— Хм. — Джак се облегна назад и отпи от чашата с вода, която стоеше до кафето му. — Не е нужно да го казваш на друг. На твое място бих си мълчал. Какъв е смисълът? — Със съсредоточен израз запали цигарата си.
Робърт усещаше, че отношението на Джак към него се е променило — коренно и трайно. Човек, който наднича през чужди прозорци, спада към определена категория — независимо от това дали гледа как едно момиче се съблича, или пък пържи пиле.
— Току-що казах на полицията — каза Робърт.
— Аами! В края на краищата какво пък? Какво общо има това с Грег? Грег е жив. Ако ти… — Джак млъкна.
Настъпи мълчание. Всеки избягваше погледа на другия.
— Мога ли да ти задам един личен въпрос? — попита Джак.
— Да.
— Спал ли си с Джени?
— Не — отговори Робърт. — Защо?
— Защото… може би от това чувствата й щяха да станат още по-силни. Изглеждаше толкова млада. Наистина беше много влюбена в теб, нали, Боб?
— Мисля, че да. Но аз не бях. Непрекъснато й давах да го разбере. Не се оправдавам, Джак, но…
— Разбирам.
— Но трябваше да се досетя докъде могат да стигнат нещата. Не трябваше изобщо да се виждаме след онази вечер, когато се запознахме. Нямах и желание да се виждам с нея, но тя ме намери. Една вечер дошла до завода, открила колата ми и ме проследила до къщи. — Робърт затвори очи, собственият му глас и собствените му думи му бяха противни.
— И после?
— Остана да спи вкъщи. Главата й се замая от алкохола — всъщност беше изпила само две чаши, спомням си го, но не искаше да си тръгне и затова остана да спи на канапето в хола. Случи се още няколко пъти и Грег, разбира се, го забелязал — забелязал, че тя не си спи вкъщи. И една вечер Грег ме нападна. Разбираш ли, Джак?
Джак кимна бавно.
— Трябваше да скъсам с нея, но не го направих. Настоявах да се виждаме по-рядко, но не се разделях с нея. Джени изглеждаше толкова нещастна. Един път обаче се разделихме — това беше още докато живеех в Лангли, преди да се преместя в къщата. Казах й, че не искам да се виждаме повече, че е най-добре да не се виждаме изобщо. Опитвах се да я убедя да се омъжи за Грег.