Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Някъде над нея изграчи гарван. Много късно е за гарван, помисли си Джени. Гарванът е черен. Съвсем подходящо.

Гласът на Сузи отново проехтя, но сега той й се стори по-далечен, защото в ушите й звънтеше. Стомахът й простена и пред очите й една планина се разцепи на две и отвътре се показа пещера, украсена със сталагмити и сталактити в бяло, розово и тъмнорозово — такъв беше цветът на сьомгата. Имаше и вода — подземна река, в която плуваха слепи риби. Рибите бяха бели, не много големи. По повърхността се носеше лека лодка и изведнъж Джени се видя как стъпва по водата. Наоколо беше пълен мрак и въпреки това тя виждаше всичко. Сетне водата се покачи до над глезените й — беше много студена, но освежителна. Протегна ръка и докосна един хладен и влажен розов сталактит, докосна кристалночистата капчица на върха му, подържа я за секунда на пръста си, след което тя се търкулна и падна. Джени! Гласът идваше от пълния мрак дълбоко вътре в пещерата.

Джени се обърна на една страна и почувствува огромната тежест на тялото си върху земята, сякаш бе станала десет пъти по-тежка, после извади ножчетата от джоба си. Свали обвивката и разряза лявата си ръка над китката. Беше много тъмно, за да види, или пък очите й се затваряха, но усети как по повдигнатата й ръка се стича топла кръв, после духна вятър и я охлади. Избута десния си ръкав нагоре, стисна ножчето с всичка сила и направи кръст. Ръката й омекна. Не стана толкова добре, колкото би искала, но вероятно беше достатъчно и сега можеше да положи глава и да се отпусне. На всеки няколко секунди усещаше как кръвта се стича и по двете й ръце. Струйките се стичаха в белия пуловер. Усети миризмата на вълна в ноздрите си и си спомни как, докато плетеше пуловера, много често заравяше лице в него и стоеше така със затворени очи, докато самата миризма се превърнеше в Робърт.

Видя как Робърт тича нагоре по една стълба, като прескача по две и три стъпала наведнъж. Беше в тъмни панталони и бяла риза с навити ръкави. Спря и се обърна, усмихна се, след това продължи да тича и да прескача стъпалата. Джени проплака тихо, като бебе. Тогава Робърт се превърна в малко кльощаво момченце в къси панталонки, русо момченце, което спря, за да й се ухили, показвайки два големи предни зъба, и това беше малкият й брат, който бе починал.