Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Тогава ще разберем, че не сме успели — обади се Джеймс.
Калис се усмихна тъжно, после каза на стария си приятел:
— Спомням си, когато беше принуден да отговаряш на подобни въпроси, Ники.
— Това беше отдавна, Калис — отвърна Николас. — Вече не сме млади.
— Кога потегляте? — намеси се Патрик.
— Имаме още няколко месеца за подготовка — отговори капитанът. — Разполагам само с четирима мъже, на които мога да разчитам, освен хората в тази зала: дьо Лунвил, Грейлок, Ерик и Джедоу. Всеки от тях знае какво има там и какви са рисковете. Има и малцина ветерани от последните две войни, но тези четиримата са водачи, макар че Ерик и Джедоу още не са осъзнали този факт. Колкото до останалите, те просто трябва да изпълняват заповедите. Добри са за войници, но недостатъчно за водачи.
— Как смятате да постъпите? — попита принц Патрик.
— Да се приближим към тях откъм гърба — усмихна се Калис. Той пристъпи към голямата карта, пречертавана много пъти през последните двайсет години, заради новата информация, идваща от континента на другия край на света. — Отплуваме от Островите на залеза както обикновено, но тук — той посочи едно изглеждащо пусто място на голямата карта, на около четиристотин мили южно от дългата островна верига — се намира необозначено късче земя с прекрасно пристанище. Тук се срещаме и се прехвърляме на друг кораб.
— Друг кораб ли? — повтори Патрик.
— Противникът вече разполага със сведения за всеки кораб от Западната флота — намеси се Николас. — И несъмнено знае кои от нашите „търговски съдове“ всъщност са маскирани кралски бойни кораби.
— Какво сте подготвили там? — попита Патрик. — Нов кораб ли?
— Не, един доста стар — каза Калис. — Ще продължим пътя си като кешийски пирати.
— Като кешийски пирати? — попита Уилям развеселен.
— Разполагаме с драконов кораб — каза Николас. — Преди две години флотата на Ролдем плени един.
Ролдем беше малко островно кралство на изток и дългогодишен съюзник на Островното кралство.
— Кралят на Ролдем се съгласи да ни го даде „под наем“. И ние тихомълком го прекарахме около Долни Кеш — усмихна се Николас. — Няколко пъти, според съобщенията, други драконови кораби минавали на разстояние, достатъчно, за да отправят поздрави. Капитанът от Ролдем отговарял и продължавал курса си без никакви проблеми.
— Нахални свине! — засмя се Уилям. — Не могат да си представят, че някой плува в техни води и не е от техните хора.
— Надявам се да срещнем същото отношение — каза Калис.
— Какво имаш предвид? — попита Патрик.
— Няма да плувам на запад към Новиндус. Ще поема курс на изток, покрай нос Кеш, после през така нареченото Зелено море към едно малко селище, близо до град Испар. — Той отново посочи картата. — Оттам се отправяме на запад. Надявам се, че ако дебнат за наши морски съдове, вниманието им ще бъде насочено в друга посока. Винаги сме отплували от Града на Змийската река. Ако ни заловят, просто ще се представяме за търговци, които са се отклонили от курса си.
— Дали ще повярват? — попита Патрик.
— Казвали са ми, че се е случвало — отговори Калис. — Има бързи течения, насочени на изток, покрай ледниковите масиви, и ако те хванат близо до южен Кеш, могат да те носят през Зелено море към Скръбното пристанище. Няма да сме първите кешийски пирати в онези ширини, но трябва да сме достатъчно добре подготвени, за да не могат местните да доловят разликата.
— А после? — попита Патрик.
— Купуваме коне — каза Калис, — сменяме дрехите си и една нощ се измъкваме тихомълком от града и се насочваме на север.
Той посочи южния край на планинската верига, която се простираше към морето западно от Испар.
— Мога лесно да намеря входа в пещерите, който открихме при предишното пътуване.
Никой не се съмняваше в думите му. Уменията му бяха почти легендарни.
— Добре. И после какво? — попита принцът.
— Разрушаваме пантатийското гнездо.
— Колко души мислиш да вземеш?
— Шейсет.
— Имаш план да унищожиш всичките тези същества, изкусни магьосници, както съм чел от докладите ти, само с шейсет воини?
— Никога не съм казвал, че ще е лесно — изрече сериозно Калис.
— Чичо, ти какво ще кажеш? — Патрик погледна Николас.
— Още преди двайсет години разбрах, че ако Калис смята, че нещо може да се направи, значи може. — Погледна капитана и попита: — Какво мислиш?
— Според мен — каза капитанът — ядрото на силите им ще е с армиите на Изумрудената кралица.
После показа на картата района между Махарта и Града на Змийската река.
— Никога не сме ги виждали накуп. В свърталището, което открих в пещерата, нямаше повече от двайсетина, и това беше единственото съсредоточаване, което забелязахме. Винаги сме разсъждавали за тях по злото, което могат да ни сторят, но не и според броя им. — На лицето му се изписа отвращение. — Когато хвърлих поглед на гнездата им, видях, че са зле охранявани. Двама-трима възрастни за десетина деца и яйцата. Не забелязах женски.