Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Чичо! — викнал на мага. — Подай ми ръка и ми помогни да стъпя на това стъпало!
— Първо, синко, ми дай лампата, за да ти стане по-леко! — отговорил той. — Сигурно тя ти натежава!
— Лампата въобще не ми натежава! — опънал се Аля ад-Дин. — Ти само ми подай ръка да стъпя върху стъпалото, а горе ще ти дам и лампата!
Но магът нямал друга цел освен лампата. Започнал да настоява Аля ад-Дин да му даде лампата, преди да излезе, но тъй като момъкът бил сложил лампата в джоба си, а после бил натъпкал отгоре джобовете си със скъпоценности, не можел да стигне до нея. При това Всевишният му дал ум да не се съгласява да даде лампата, той искал да разбере защо онзи не щял да му подаде ръка, преди да получи тая проста лампа.
— Чичо! — настоял той. — Подай ми ръка, измъкни ме от тук, а после си вземай лампата!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН И ПЕТНАЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че магрибинецът много се разсърдил и продължил да настоява Аля ад-Дин да му даде първо лампата, но той пък не можел, защото тя се намирала на дъното на джоба му. Когато магът разбрал, че Аля ад-Дин не го слуша и отказва да му даде лампата, досадата издухала ума от главата му и яростта му се усилила. Той се разгневил и започнал да произнася някакви заклинания, хвърлил малко прашец в огъня и тогава земята се разтресла, подземието се скрило, както било преди, плочата легнала върху него и Аля ад-Дин останал под земята.
А този маг знаел да чете по звездите. Той бил учил звездобройство в родната си страна Ифрикия и узнал, че в някаква земя край град на име Калкас било скрито огромно съкровище, в което имало и една маслена лампа. Който стигнел до тази лампа, щял да стане по-богат от всички царе на земята. Като гадаел на пясък, той узнал, че тази съкровищница ще се отвори само чрез момче на име Аля ад-Дин, което произхождало от дом на бедняци. Той бил проверил и уточнил по гаданието какви са лицето и външността на Аля ад-Дин. Тогава се стегнал за път и поел, както вече разказахме, из китайските земи. С хитрост се запознал с момчето, като се надявал да получи каквото търсел, но когато Аля ад-Дин отказал да му даде лампата, мечтите му за богатство се срутили и целият му труд отишъл нахалост. Тогава той затворил земята над него, за да не излезе нито той, нито лампата, и се върнал в страната си…
А Аля ад-Дин, като видял, че подземието се затворило над него, започнал да вика:
— Чичо! Чичо!
Никой не му отговорил. Досетил се той, че магрибинецът въобще не му е чичо. Изгубил всякаква надежда за живот, защото не можел да излезе изпод земята, заридал и заоплаквал всичко, което му се било случило. Надигнал се да търси изход, от който да се измъкне. Виждал само черна тъмнина и четири стени, защото магът бил затворил с магията си всички врати в подземието и даже вратата към градината, за да умре Аля ад-Дин по-бързо. Момъкът изгубил ума и дума, върнал се при стълбата, от която бил влязъл, и седнал там да оплаква хала си, като молел Аллаха за милост и спасение. А Аллах, когато поиска нещо, просто казва: „Бъди!“ и то става!
Заплакал Аля ад-Дин, съкрушен от мъка, заудрял се по главата. После се посъвзел, понечил да изтрие с ръка сълзите си и потъркал бузите си. Докоснал онзи пръстен, който магрибинецът му бил дал, да го спасява от беди, и начаса в подземието се появил марид и възкликнал:
— На твоите услуги съм! Искай от мене каквото щеш — аз съм покорен роб на онзи, в чиито ръце се намира този пръстен!