Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Направих някои проучвания, дете - заговори Кацуан на Авиенда. - Онова, което направи жената, наистина беше Пътуване. Само че единствените фрагменти, споменаващи за това, датират чак от Войната на Силата.
Авиенда се намръщи.
- Не видях никакви сплитове, Кацуан Седай.
Кацуан отвърна на почтителния тон със заучена усмивка. Момчето ал-Тор беше поставило това момиче да командва… и всъщност по-добре беше тя, отколкото някои други. Само че _трябваше_ да избере Кацуан и Авиенда, изглежда, го знаеше.
- Това е защото жената не е сплитала от Единствената сила - отвърна Кацуан.
- Какво друго може да е?
- Знаеш ли защо Тъмния е бил освободен първоначално?
Авиенда като че ли си спомни нещо.
- Ъъ… да. Значи преливат силата на Тъмния?
- Нарича се Вярната сила - каза Кацуан. - Според описанията Пътуването с помощта на Вярната сила действа така, както си видяла да се движи тази жена. Малцина са го виждали. Тъмния е бил скъперник с естеството си през Войната на Силата и само най-облагодетелстваните са имали достъп. От този факт заключавам, че това _определено_ е една от Отстъпниците. От това, което е направила на горката Сарийн, подозирам, че е Грендал.
- В легендите не се споменава, че Грендал е толкова грозна - обади се Сорилея.
- Ако ти беше една от Отстъпниците, лесно разпознаваема по описание, нямаше ли да поискаш да промениш външността си, за да не те познаят?
- Може би - отвърна Сорилея. - Но тогава не бих използвала тази… Вярна сила, както я наричаш. Това би обезсмислило прикриването ми.
- Според това, което ни разказа Авиенда, жената не е имала много голям избор - изтъкна Кацуан. - Трябвало е да избяга бързо.
Кацуан погледна Сорилея и двете си кимнаха. Щяха да унищожат тази Отстъпница, двете.
„Няма да позволя да ми умреш сега, момче”, помисли Кацуан и погледна през рамо нагоре, където ал-Тор, Нинив и Моарейн продължаваха работата си. Всеки преливащ в лагера можеше да усети пулсирането. „Не и преди да си свършил това, което трябва да свършиш.” Кацуан бе очаквала Отстъпниците да са тук. Точно затова бе дошла на този фронт.
Вятърът разтърси палатката и я смрази до костите. Това място беше ужасно. Ужасът, надвиснал във въздуха, беше като при погребение на дете. Потискаше смеха, убиваше усмивките. Тъмния гледаше. Светлина, добре щеше да е да се махне оттук.
Авиенда отпи глътка чай. Все още изглеждаше измъчена, макар явно да беше губила съюзници в бой и преди.
- Оставих ги да умрат - прошепна тя.
- Не си виновна за това, което е направила Отстъпницата, дете - каза Кацуан.
- Не разбираш - отвърна Авиенда. - Бяхме в кръг и те се опитаха да се откъснат - усетих ги, - но не знаех какво става. Държах Силата им, тъй че не можеха да й се противопоставят. Оставих ги безпомощни.
- Ами отсега нататък не го прави. Но пък не си могла да знаеш какво може да се случи.
- Ако заподозреш, че тази дебне някъде наблизо, Авиенда - каза Сорилея, - ще известиш Кацуан, мен или Амис. Нищо срамно няма да признаеш, че някой е твърде силен, за да му се противопоставиш сама. Ще надвием тази жена заедно и ще защитим Кар-а-карн.
- Добре - отвърна Авиенда. - Но и вие ще направите същото за мен. Всички.
Зачака. Кацуан се съгласи неохотно, а също и Сорилея.
Файле се беше присвила в тъмната палатка. Въздухът беше станал още по-студен, след като вече бяха близо до Такан’дар. Потърка с палец дръжката на ножа си, вдиша бавно и спокойно и издиша по същия начин.
Сандъкът с Рога беше в дъното и единият ъгъл стърчеше навън в нощта. Чувстваше се по-самотна тук, на границата на Изпепелените земи - обкръжена уж от съюзници, - отколкото беше в лагера на Шайдо.
Преди две нощи я бяха извикали, за да огледа някакви странни следи, които бяха обезпокоили мъжете. Не бяха загубили никого, откакто се приближиха толкова до Изпепелените земи - тази част от плана действаше, - но напрежението все още беше високо. Беше отишла само за няколко минути, но когато се върна, сандъкът с Рога в палатката й беше изместен. Съвсем леко.
Някой се беше опитал да го отвори. Светлина! За щастие не бяха успели да счупят ключалката и Рогът все още си беше там.
Предателят можеше да е всеки. Някой от Червените ръце, някой колар, някой от Ча Файле. Файле беше прекарала последните две нощи будна - макар да се набиваше на очи - до сандъка, за да откаже крадеца от намерението му. След това, тази вечер, се беше оплакала от главоболие и помоли Сетале да й направи чай, за да й помогне да заспи. Беше взела чая в палатката си, не беше отпила нито глътка и сега стоеше присвита и чакаше.