Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Не е важно против какво или съгласно какво — отвърна тя. — Моля ти се да ни оставиш. Ела пак, когато смяташ, че дългът ти налага да погребеш нерадостно половин час тук. Лека нощ.
Според обичая им, тя му подаде скритите си в топли ръкавици пръсти, а той се надвеси над инвалидната й количка да допре устни до лицето й. Тогава му се стори, че бузата й е по-напрегната от обикновено и че е по-студена. Когато се изправяше, той проследи посоката на погледа й към мистър Бландоа, добрия приятел на мистър Флинтуинч, а мистър Бландоа щракна презрително с пръсти.
— Оставям вашия… вашия търговски познат в стаята на майка ми, мистър Флинтуинч — каза Кленъм, много изненадан и много неохотно.
Въпросното лице пак щракна пръсти.
— Лека нощ, мамо.
— Лека нощ.
— Някога имах един приятел, добри ми другарю Флинтуинч — каза Бландоа, разкрачен пред огъня, и очевидно го каза, за да забави излизащия Кленъм, който се позапря при вратата, — имах приятел, който беше слушал много за тъмната страна на вашия град и обичаите му, че не би имал доверие да остане насаме нощя с двама души, които имат интерес да го вкарат под земята — ей богу, не, дори в почтена къща като тази, ако физически не е по-силен от тях. Пфю! Какъв страхливец, Флинтуинч, е?
— Псе, сър.
— Съгласен! Псе. Но той не би го сторил, мили Флинтуинч, ако не знаеше, че те желаят да го накарат да млъкне завинаги, но нямат силата. При такива обстоятелства той не би пил и чаша вода дори в такава почетна къща като тази, мили Флинтуинч, ако не види първо един от тях не само да пийне, но и да преглътне!
Кленъм счете за унизително да отговори, пък и не можеше, защото се задавяше от негодувание, та само стрелна с поглед посетителя на излизане. Посетителят го поздрави с ново щракане на пръстите и носът му увисна над мустаците, а мустаците щръкнаха в грозна усмивка.
— За бога, Ефри — прошепна Кленъм, когато тя му отвори вратата в тъмното антре, и влезе пипнешком на светлината от нощното небе. — Какво става тук?
Тя самата изглеждаше съвсем зловещо, застанала в тъмното с преметната през глава престилка, под която говореше с тих мъртвешки глас.
— Не ме питай нищо, Артър. Аз съм в някакъв сън от незапомнено дълго време. Върви си!
Той излезе и тя затвори вратата след него. Кленъм погледна нагоре към прозорците на майчината си стая и мъглявата светлина, убита от жълтите щори, като че ли повторно му нашепваше отговора на Ефри:
— Не ме питай нищо! Върви си!
Глава XІ
Писмо от малката Дорит
Скъпи мистър Кленъм,
Тъй като в последното си писмо казах, че е най-добре никой да не ми пише, и тъй като, ако ви изпратя още едно писмо, няма да ви създам никакви други безпокойства, освен това да го прочетете (може би и за това няма да намерите свободно време, макар че се надявам да намерите някой ден), сега пак ще отделя един час да ви пиша. Този път ви пиша от Рим.
Ние напуснахме Венеция преди мистър и мисис Гауън, но те не направиха такова дълго пътуване като нас, защото не минаха по същия път, така че като пристигнахме, заварихме ги на квартира тук в едно място, наречено Вие Грегориана. Сигурно го знаете.
Сега ще ви разкажа всичко за тях, защото зная, че желаете да го чуете. Жилището им не е много удобно, но може би на мене, когато го видях за пръв път, колкото би се видяло на вас, не ми се видя толкова лошо, защото сте били на много различни места и сте виждали много различни обичаи. Разбира се, то е много, много по-хубаво жилище, милиони пъти по-хубаво, отколкото онова, в което живях доскоро аз, затова мисля, че не го гледам с моите очи, а с нейните. Защото е лесно да се види, че тя е отраснала в задушевен и щастлив дом, дори да не беше ми разказвала с такава голяма любов за него.
И така квартирата им е доста гола, с доста тъмна проста стълба и почти цялата се състои от една голяма мрачна стая, където мистър Гауън рисува. Прозорците, от които може да се гледа навън, са запушени, а целите стени са изрисувани с креда и въглен от другите художници, които са живели тук… О… струва ми се, от много години! Някаква уж червена завеса, но която изглежда повече прашно сива, разделя стаята през средата и онази част зад пердето представлява всекидневната им стая. Когато я посетих за първи път, тя беше там сама и ръкоделието бе паднало от ръцете й, а тя седеше загледана в небето, което светеше през горната част на прозорците. Моля ви, не се тревожете, като ви кажа, но там не беше нито така проветриво, нито светло, нито весело, нито се чувствуваше щастие и младост, както бих желала да бъде.