Каменният кръг [bg]

— Знаехме, че ще има овесена каша — обясни Маклауд, — защото Фъргъс така ни каза, когато ни помоли да дойдем. Но има само месо и сухари, откакто напуснахме Шотландия, което направо ти остъргва стомаха, ако не си свикнал с тях.

— Не искахме да тревожим Джейми Рой за такова нещо — включи се Рибърн. — Джорди си носи овес и си правим каша на лампите в каютите. Но вече свършихме овеса от нашите торби, а господин Мърфи държи ключовете за склада. — Погледна ме смутено под русите си мигли. — Не искахме да го молим, като го знаем как се държи с нас.

— А знаете ли какво значи „друпльовци“, госпожо Фрейзър? — попита Макрей, като изви рошавата си вежда.

Докато слушах този порой от оплаквания, избирах билки от сандъчето си — анасон и ангелика, две големи щипки обикновен пчелинок и няколко стръка мента. Сложих ги в едно квадратно парче марля, затворих кутията и подадох на Инес ризата му, в която той веднага се зарови в търсене на укритие.

— Ще говоря с господин Мърфи — обещах на шотландците. — Междувременно — казах на Инес, като му подадох вързопчето, — свари си една кана чай от това и пий по една чаша при всяка смяна на вахтата. Ако няма резултат до утре, ще вземем по-сериозни мерки.

И сякаш в отговор на това от него се разнесе силна пръдня, която предизвика иронично ликуване сред колегите му.

— Да, точно тъй, гуспожо Фрейзър; май че го изплашихте до насиране — каза Маклауд и се ухили до уши.

Инес, ален като пробита артерия, взе вързопчето, кимна ми, промърморвайки нещо благодарствено, и избяга набързо, следван по-лениво от другите контрабандисти.

Последва доста жлъчен дебат с Мърфи, който завърши без кръвопролитие, но с компромис, че аз ще съм отговорна за приготвянето на овесената каша за шотландците, което ще ми бъде разрешено, ако се огранича до само едно котле и една лъжица, не пея докато готвя и много внимавам да не изцапам неговата светая светих.

Едва същата нощ, докато се въртях неспокойно в тясната и студена койка, ми хрумна колко странен е бил този сутрешен инцидент. Ако бях в Лалиброх и ставаше дума за някой от селяните на Джейми, те не само нямаше да се притеснят да идат при него по всякакъв въпрос, но и нямаше дори да става нужда. Той вече щеше да знае, че нещо не е наред, и щеше да се е погрижил да оправи нещата. Бях така свикнала с близостта и безпрекословната лоялност на хората на Джейми, че сега тази дистанция ме смути.

Джейми не беше на капитанската маса на сутринта, защото бе тръгнал с малка лодка и двама от моряците на риболов, но го видях по обед, загорял от слънцето, весел и покрит с люспи и рибешка кръв.

— Какво си направила на Инес, сасенак? — попита ме той ухилен. — Крие се в нужника и казва, че си му рекла да не излиза, докато не се изсере.

— Не съм му казвала точно това — обясних аз. — Просто казах, че ако не се изходи до довечера, ще му направя клизма с отвара от червен бряст.

Джейми погледна през рамо към нужника.