Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Горо пое тогава смело защитата на своя господар и се опита да затвърди убеждението на Лозика, изтъквайки й основателността на втората теза.
Той обрисува Маринели като добър, великодушен, помагащ на моряците-търговци, на пострадалото население, раздаващ пари с пълни шепи, за да възстанови на нещастниците техните домове и да върне препитанието им.
Постара се да убеди двете простодушни същества, които го слушаха, че прокламациите от палата на дожовете са само клевети, които инквизиторите разнасят сред народа, за да очернят незаконнородения, скъпия идол на венецианците.
Накъсо, той успя, чрез своите аргументи да убеди двамата старци.
Гребците пристигнаха на остров Сан Николо.
Старият Джеронимо и неговият чер другар вдигнаха греблата и оставиха лодката да се движи сама.
Старият рибар попита Горо, къде смята да слезе.
— Там, при колибите! — отговори негърът, показвайки с пръст малкото селище на острова. — А ти, Джеронимо, къде отиваш?
— На Пиацета. Ще почнем да продаваме рибата при настъпването на деня.
Старите хора обичаха да разговарят.
Джеронимо си спомни за Маринели и неговата достойна майка, сеньорита Летиция.
Той изрази омразата си, която патрициите изпитваха към героя.
— Те даже унищожиха старото жилище на сеньора Летиция — добави той. — Бедната мъртва още не може да намери мир от своите неприятели.
Горо остана изненадан от думите на стареца.
За голяма своя изненада узна, че вилата на сеньората бе изгорена и от нея не бе останало нищо.
Старата Лозика потвърди казаното от нейния мъж и описа това, което бе видяла, разказа това, което бе чула да се говори относно вилата.
— Преди няколко дни — каза тя — забелязахме една сутрин димящите развалини на замъка на сеньоритата. Запитах много рибари за причината за този пожар. Всички ми отговориха, че къщата била обитавана всяка нощ от духа на Петиция Маринели и от духа на дявола. Великият инквизитор лично дал заповед да се подпали вилата. И знаете ли кой е изпълнил тази заповед? Това е Пиетро, да Пиетро, дясната ръка на инквизицията, бившият слуга на Фарсети. Той е подпалил с факла сградата от четирите й ъгъла.
При тия думи негърът скръцна със зъби. Той стисна юмруци. Неговият заклет враг, толкова пъти изиграван, бе възтържествувал най-сетне.
В този момент лодката спря до брега на острова. Горо, обзет от гняв, скочи на земята.
— Много благодаря, дядо! — извика той на стария рибар, отблъсквайки лодката от брега. — Негърът пожелава добра сполука на Лозика. Сбогом.
После се отдалечи в нощта и се отправи към разрушената вила.
През това време лодката, натоварена с риба, бе поела пътя си към Пиацета, движена от пъргавите мишци на стария Джеронимо. Полунощ бе преминала, когато той стигна до кея на Сан Марко.
Друга гондола току-що бе спряла там.
Двамата лодкари бяха заети с привързването на лодката си о един от стълбовете на брега, когато видяха Джеронимо и Лозика също да се приближават.
— Какво носите? — им викна един от лодкарите, гледайки любопитно към мрежите, които висяха по стените на кораба.
— Какъв хубав риболов! Ах, щастливи рибари! — викна другият с възхищение.
Лозика се помъчи да разгледа в тъмнината двамата мистериозни гондолиери. Успя да познае Пиетро.
Тя го заприказва и го запита, какво нрави в подобен час, върху пустия площад.
— О, добра Лозика — отговори Пиетро, охкайки, — за нас няма почивка. Всяка нощ ни се случва някоя нова работа.
Вторият от двамата мъже, който бе Себастиано, присъедини оплакванията си към тези на Пиетро.
— Е, вие печелите много пари — прекъсна го бъбривата Лозика, помагайки на мъжа си да изтегли върху кея тежките мрежи и да опразни съдържанието на кошовете.
Полицаят и старата жена размениха още по някоя дума и последната избъбри на Пиетро всичко, което бе узнала от Горо.
Неразсъдливата рибарка бе неспособна да пази тайна. Много й бе приятно да я разпитват, понеже си въобразяваше, че знае всички новини на Венеция.
— Знаете ли, че обвиненията в пиратство, в убийства, отправени срещу Марино Маринели, са само празни думи и лъжи? Благородникът не е пират, а е щедър и добър към народа.
Двамата шпиони се учудиха, като че ли не разбират думите на Лозика.