Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Когато Лъвският бивак започна да се приготвя за Лятната среща, настана голямо вълнение. Поне веднъж дневно някой казваше на Айла колко ще и бъде приятно да се запознае с някой роднина или приятел и колко много ще се радват те да се срещнат с нея. Единственият, който не проявяваше въодушевление по отношение на събирането на биваците, беше Ридаг. Айла никога не беше виждала момченцето толкова подтиснато и се обезпокои за здравето му.
Наблюдаваше го внимателно няколко дни и в един необичайно топъл следобед, когато Ридаг беше излязъл навън и наблюдаваше как няколко души опъват еленови кожи, тя седна до него.
— Ридаг, направила съм един нов лек за теб, който да вземеш със себе си на Лятната среща — рече Айла. — Той е по-пресен и може би по-силен. Ще трябва да ми кажеш, ако се почувствуваш по-добре или по-зле — обясни му тя със смесица от знаци и думи, както обикновено разговаряше с него. — Сега как се чувстваш? Някакви промени напоследък?
На Ридаг му беше приятно да разговаря с Айла. Независимо че беше много признателен за новия си начин на общуване с бивака, хората съвсем елементарно възприемаха и използваха езика на жестовете и знаците. Той разбираше езика им от години, но когато се обръщаха към него, те проявяваха склонност да опростяват речта си така, че тя да съответства на знаците, които използваха. А нейните жестове бяха по-близки до речта, както по отношение на нюансите, така и емоционално, подсилваха думите и.
— Не, няма разлика — отвърна момчето с жестове.
— Не си ли уморен?
— Не… Да. Винаги малко уморен. — Той се усмихна. — Не чак толкова.
Айла кимна, вглеждайки се изпитателно в него, като се мъчеше да открие някакви видими симптоми, за да се увери, че няма промяна в състоянието му, поне не към по-лошо. Не видя някакви признаци на влошаване на физическото му състояние, но той изглеждаше унил.
— Ридаг, нещо тревожи ли те? Нещастен ли се чувстваш?
Той сви рамене и извърна глава. После я погледна.
— Не искам да отивам — каза той с жестове.
— Къде не искаш да отиваш? Не разбирам.
— Не искам да отивам на Срещата — каза той, отново извърнал глава.
Айла се начумери, но не зададе повече въпроси. На Ридаг изглежда не му се говореше за това и той скоро се прибра в землянката. Тя го проследи през преддверието на главния вход като се стараеше да остане незабелязана, а после, от готварското огнище, видя как си ляга в постелята. Беше разтревожена за него. Денем Ридаг рядко си лягаше по собствено желание. Айла видя Нези, която влезе и се спря, за да завърже завесата на главния вход. Забърза към нея, за да и помогне.
— Нези, имаш ли представа какво му е на Ридаг? Изглежда толкова… нещастен — каза Айла.
— Да, знам. По това време на годината винаги се чувства така. Заради Лятната среща е. Не я обича.
— И той така каза. Но защо?
Нези помълча и погледна Айла право в очите.
— Наистина не знаеш, така ли?
Младата жена поклати глава.
Нези сви рамене.
— Не се безпокой за това, Айла. В случая с нищо не можещ да помогнеш.
Айла мина по пътеката през землянката и погледна момченцето. Очите му бяха затворени, но тя знаеше, че то не спи. Поклати глава — щеше и се да може да му помогне. Предполагаше, че причината се крие в различието между него и Мамутоите, но той беше присъствал на срещи и преди. Тя побърза да мине през празното Лисиче огнище и да влезе в Огнището на Мамута. Внезапно откъм главния вход се появи Вълчо, спусна се стремглаво към нея и заподскача игриво по петите и. Тя му заповяда със знак да седне и той се подчини, но доби толкова тъжен и обиден вид, че Айла му подхвърли добре раздъвканото парче кожа, което по-рано бе един от любимите и чорапи-обувки. В края на краищата се бе наложило да му го преотстъпи — това изглежда бе единственият начин да го накара да престане да дъвче обувките и ботите на всички. Старата играчка бързо му омръзна и като седна на задните си лапи, Вълчо размаха опашка и заджавка към нея. Айла не можа да сдържи усмивката си и реши, че в такъв хубав ден не се стои вътре. Моментално грабна прашката си и кесия обли камъни, които беше събрала и даде знак на Вълчо да я последва. Като видя Уини в пристройката, реши да я вземе и нея.