Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Виктор го погледна така, все едно Ричард се шегува. След миг осъзна, че в думите му има само хладна сериозност.
— Но защо? Не искаш ли нещата да се подобрят? Това ли е представата ти за хубав живот? Не искаш ли нещо по—добро?
— Възнамерявате ли да убиете тези служители на Ордена, които сте заловили?
— Да ги убием ли? Ричард, какви са тези приказки за убийство? Тук става дума за живота. За по—добрия живот.
— Чуй, ме, Виктор. Хората, срещу които се изправяте, няма да играят по вашите правила.
— Но те ще искат…
— Остани си тук и работи, иначе си мъртъв — и ти, и много други. Орденът ще смаже всяко неподчинение за не повече от ден—два. Ще изтребят всеки бунтовник — до последния човек. Жертвите ще са много.
— Но ако се съгласиш да ни поведеш, ти ще съумееш да представиш исканията ни пред Ордена. Нали точно затова искаме ти да застанеш начело — за да предотвратиш кръвопролитията. Ти умееш да убеждаваш хората. Умееш да се справяш със ситуацията — само погледни на колко народ в Алтур’Ранг си помогнал. Фавал, Приска, мен, всички останали. Ние имаме нужда от теб, Ричард. Трябваш ни, за да покажеш на хората смисъла от бунта.
— Ако те не знаят за какво се изправят и какво искат, никой не може да им покаже смисъла. Те ще успеят едва когато идеята за свободата ги прогори отвътре, когато са готови не само да убиват, но и да умрат за нея. — Ричард се изправи и изтри ръцете си в панталона. — Не се забърквай, Виктор, за да не загинеш с тях.
Ковачът го изпрати до каруцата. В далечината се виждаше как работният ден започва. Виктор се бе хванал за една дъска на каруцата, очевидно искаше да каже още нещо.
— Ричард, знам как се чувстваш. Наистина те разбирам. Аз също съм на мнение, че хората ни не са почувствали истинския порив към свободата, който да ги изгаря отвътре. Но те не са от Каватура, където съм роден аз, така че вероятно не познават истинската свобода. Но засега това е всичко, което може да се направи. Нима няма да опиташ? Ричард Рал, предводителят на Д’Харанската империя на север, разбира нашата страст за свобода и би опитал.
Ричард се качи на капрата. Зачуди се откъде ли хората са чули такива неща. Наистина бе удивително как подобна искрица надежда може да прелети толкова километри. Взе юздите и камшика и изгледа продължително мрачния ковач — мъжът, заразен от вируса на свободата, носещ се във въздуха.
— Искам да те питам нещо: ти би ли пробвал да оформиш парче незагрят метал с чука си?
— Разбира се, че не. Стоманата трябва да е нагорещена до бяло, за да може да се превърне в нещо.
— Така е и с хората, Виктор. Тези хора са студени като метал. Не прахосвай напразно силата на чука си. Сигурен съм, че този Ричард Рал би ти казал същото.
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Бунтът продължи един ден. Ричард си остана у дома. Помоли и Ничи да направи същото. Каза й, че е чул слухове за евентуални безредици и че не иска тя да пострада.
Разправата с бунтовниците обаче отне цяла седмица. Мъжете, участвали в шествието из улиците, бяха съсечени направо там или арестувани от градската стража. Заловените бяха разпитвани, докато постепенно изкажат имената на други. Хората, разпитвани от Ордена, винаги признаваха всичко.
Потокът от арести, признания и нови арести заливаше града през цялата седмица. Стотици мъже бяха погребани в небето. Постепенно пламъците на недоволството бяха потушени. Пепелта на съжалението вгорчи вкуса на хората, които искаха да забравят случилото се. За бунта вече почти не се споменаваше — сякаш никога не бе избухвал.
Ричард се върна на работа в транспортната компания, като за известно време прекрати нощните курсове с каруцата си. Докато пътуваха из града, Йори обикновено мълчеше. Минаваха покрай набитите на колове тела на погребаните в небето.
Йори и Ричард правеха курсове и до мините, за да транспортират руда до леярните. Веднъж им се наложи да отидат до един пясъчник доста далеч на изток от града. Пътят дотам и обратно им отне цял ден. На другия ден ги изпратиха да карат камъни за западната част на Вечния дом, където се строяха подпори. Край каменните стени имаше още петдесет—шестдесет кола. Явно някои от каменоделците също бяха участвали в бунта.
На връщане минаха по един път, виещ се покрай ковачницата. Ричард скочи от каруцата и каза на Йори да върви, че той ще мине през хълма и ще настигне каруцата оттатък, след завоите. Трябвало да докладва на ковача нещо по следващата поръчка.
Вътре в мрачната ковачница Виктор изчукваше дълго парче стомана, огъвайки нажежения метал върху единия рог на наковалнята. Вдигна глава и щом видя Ричард, хвърли горещия метал в течността край наковалнята, където той започна да съска и бълбука.