Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Не, моля те, недей. Нищо ми няма. Всъщност пийвам си уиски. — Реши, че това ще прозвучи по-весело.
— Има ли някой при теб?
— Не.
— Битов алкохолизъм значи — засмя се Сузи. — Джени, виждам, че се тръшкаш по онзи, само недей да прекаляваш. Говоря ти от опит. И да се появи Грег, и да не се появи, нали ми каза, че Робърт е надничал през прозорците ти? Божичко, Джени, защо трябваше да чакаш толкова дълго, за да ми кажеш?
Да, беше й казала в неделя — и какво от това?
— Това са само подробности — каза Джени.
— Джени, ти си пияна. Идвам след малко.
Джени дръпна слушалката от ухото си, за да затвори, но ръката й се движеше толкова бавно, че телефонът на Сузи щракна пръв. Изкачи се до банята и отиде право — бавно, но право — при таблетките със сънотворно в аптечката. Имаше три шишенца, едното от които бе взела от аптечката на Робърт предната вечер, а другите две — от куфара на Грег, когато той дойде да й донесе таблетките за Робърт. Беше му казала, че иска малко „Секонал“ за себе си. Трябваше доста да го убеждава, защото Грег не искаше да й дава таблетки за сън, но понеже искаше да я види, дойде с куфара си, поупорствува още малко и накрая й даде едно шишенце. После, когато той излезе от стаята за минутка, тя бръкна в куфара му и извади и другите две шишенца, които бе видяла вътре. Сигурно не беше забелязал липсата им. Беше починал две седмици след това. Джени си представи как тялото му се е захванало за някой подводен храст, чепат дънер или скала в Делауер. Може би тялото му никога нямаше да бъде изхвърлено, никога нямаше да бъде намерено. Вече не можеше да си представи, че в продължение на близо седмица бе вярвала на Робърт, че не го е бутнал в реката и Грег е жив. Мисис Ван Влийт никога не се бе съмнявала, че Робърт е удавил Грег. Родителите й също знаеха. Когато й се обадиха в събота следобед, Джени им каза, че Робърт я е гледал през кухненския прозорец. Джени не го разказа на майка си като ужасяващ факт, нито пък сякаш Робърт й бе сторил нещо ужасяващо, но майка й бе потресена. Тя каза на баща й и двамата я накараха да обещае, че повече няма да се вижда с него. Убеждаваха я да си отиде вкъщи и Джени им каза, че може би ще успее в сряда или четвъртък. Тялото й сигурно щеше да пристигне дотогава.
Едно след друго хапчетата изчезваха от шишенцата и за да ги глътне по-бързо, Джени пиеше вода от червената пластмасова чаша. Когато изпи всичките, за момент се изплаши да не би да е взела толкова много, че стомахът й да не може да ги задържи. Вече нищо не можеше да направи. Взе малкото смачкано пакетче с ножчета за бръснене от горния рафт на аптечката и слезе долу. Изведнъж почувствува вдъхновение да напише бележка. Откъсна листче от тефтера, на който пишеше бележки на млекаря, намери парченце молив и подпряна на плота в кухнята, написа:
Скъпи Робърт,
Наистина те обичам. Вече по друг начин и много по-дълбоко. Сега те разбирам. Доскоро не знаех, че символизираш, смъртта, поне за мен. Било е предопределено. Не знам дали се радвам, или съжалявам, но знам, че това, което трябва да стане, ще стане.
Вдигна поглед към единия ъгъл на кухнята. Бележката й беше толкова мрачна. Трябваше да й сложи красив и нежен финал, за да не си помисли Робърт, че е била сърдита или тъжна, но не можеше да измисли друго освен „да сложи край без болка в полунощ“.
Джени отвори вратата на кухнята. Беше почти тъмно. Слава богу, на Сузи винаги й трябваха поне петнадесет минути, за да се гримира, преоблече или за нещо друго, дори и когато казваше, че ще дойде „ей сега“, но Джени не беше сигурна колко време бе изминало след разговора им. Обърна се, понечи да влезе в хола и да си допие уискито, но се отказа, вместо това се наведе под грамофона и вдигна от полицата недовършения пуловер на Робърт заедно със стърчащите от ръкава игли. Спокойна и усмихната, взе картичката с „по-малкото зло“ и излезе навън, стиснала нея и пуловера. Затвори кухненската врата и тя се заключи. Сега къщата беше заключена, ключовете бяха вътре и тя нямаше никога повече да влезе в нея. Джени стъпваше внимателно по ивицата трева покрай алеята, защото неизвестно къде и как беше събула мокасините си. Дребните камъчета боцкаха краката й, но след малко стъпи в по-гъстата, полузелена-полусуха трева в ливадата. Робърт беше стоял тук. Обърна се, за да види прозореца на кухнята, към който Робърт толкова често бе гледал. Капаците образуваха два тъмни правоъгълника, очертани от ивици светлина. Продължи нататък, докато светлината, която струеше от горните прозорци, остана далеч зад нея. Изглежда, беше оставила абсолютно всички лампи в къщата да светят. В левия си джоб напипа пакетчето с бръснарските ножчета. Сигурно ги е взела от аптечката, но не помнеше кога и как.