Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Калис стана от масата, отиде до прозореца, погледна замислено към двора и каза:
— Имам лоши предчувствия за всичко това.
Принц Николас се отпусна в креслото и погледна, първо племенника си, после дворцовия съдия Уилям, който въздъхна:
— Това е отчаяно начинание.
— Чичо, видели сте това лично — допълни Патрик. — Пътували сте до тази далечна земя. — Той се огледа. — Склонен съм да приема, че отчасти моето несъгласие се дължи на липса на… бих казал на впечатления от първа ръка за пантатийците.
— Видях на какво са способни, Патрик — каза Николас. — И пак трудно възприемам това, което ни се съобщава сега.
Той махна с ръка към купчината документи на масата пред него. Съобщенията бяха пристигнали от далечния континент Новиндус през Островите на залеза и Далечния бряг до Крондор. Новините не бяха никак добри.
Херцог Джеймс, който седеше до лорд Уилям, се обади:
— Знаем, че предположенията ни бяха малко по-оптимистични. Разрушаването на корабостроителниците в Махарта и Града на Змийската река не ни осигури толкова години, колкото се надявахме.
— Десет години — каза Калис. — Смятахме, че ще им отнеме десетина години, за да построят отново корабостроителниците и да пуснат на вода достатъчно голяма флотилия, която да прекара войските им през океана.
— А как оценявате нещата сега, капитане? — попита Патрик.
Калис въздъхна: първият израз на чувства, който забелязваха в него, откакто се бе завърнал от Звезден пристан:
— Четири, може би пет години.
— Не предполагахме — каза принц Николас, — че противникът ще насочи всичките си сили и ресурси за възстановяването на доковете и подготовката на нова флотилия.
— Не отчетохме и факта, че са в състояние да жертват цялото население, до последния човек — каза Уилям и стана, като че ли не беше в състояние да седи повече на стола си. — Подготвяме се за отбрана и правим очевидно повече, отколкото пантатийците могат да предположат, за да се сразим с тях.
Той се приближи до Калис.
— Но все пак имаме едно предимство: не им е известно, че знаем къде е родната им земя.
— Не мисля, че това ги вълнува много — усмихна се криво Калис, мина край Уилям и застана срещу Николас и принц Патрик. — Ваше височество, не мисля, че тази акция ще ни донесе някаква полза.
— Смяташ, че ще е безрезултатна, така ли? — попита Патрик.
— Предполагаме — намеси се Уилям, — че няма да очакват това и ние ще се успеем да се промъкнем зад тях и да разрушим родното им гнездо.
Калис вдигна пръст.
— Това е точната дума: „предполагаме“. — Той се обърна към лорд Уилям. — Всичко, което сме разбрали за тези същества, ни подсказва, че те не разсъждават като нас. Умират със същата готовност, с каквато и убиват. Дори да избием всичките им деца, до последното, докато те завладяват Камъка на живота, това въобще няма да ги интересува. Вярват, че ще се превърнат в нещо като полубогове, ако служат на своята господарка, и смъртта въобще не ги плаши.
Обърна се отново към Патрик и продължи:
— Ще отида, Патрик. Ще замина и ще убивам заради вас, и ако трябва, ще умра. Но дори и да не успея да се завърна, останалите живи ще тръгнат след нас. Мисля, че никога няма да разберем тези създания.
— Имате ли по-добри предложения? — попита Николас.
Лорд Уилям сложи ръка на рамото на Калис и каза:
— Стари приятелю, единствената друга възможност е да чакаме. Какво ще загубим, ако предприемем това нападение?
— Животът на още много добри мъже. — Гласът на Калис беше безизразен.
— Такива са войните, капитане — каза лорд Уилям.
— Това не означава, че трябва да ги одобрявам — последва отговорът.
Въпреки разликата в дворцовите рангове, двамата бяха стари приятели и Уилям не се подразни от тона на Калис. Тук ранговете бяха оставени встрани и всеки бе доказвал значението си за Короната и своята благонадеждност не един път. Въпреки младостта си, едва двайсет и пет годишен Патрик бе служил три години на северната граница и се бе сражавал с таласъмите и Тъмните братя. Калис бе почти връстник на почти шейсетгодишния Уилям, макар че на вид беше само малко по-голям от принц Патрик.
— А ако акцията се окаже безрезултатна? — попита капитанът.