Хиляда и една нощ. Том II

Разправят, царю честити, че магрибинецът заговорил:

— Синко, Аля ад-Дин! Слушай какво ти говоря, и прави всичко, което ще ти кажа! Спусни се внимателно в това подземие! Когато стигнеш до дъното, ще се окажеш в стая, разделена на четири четвъртини! Във всяка четвъртина ще намериш по четири гърнета, пълни с червено злато, сребро, златни отливки и други скъпоценности! Но ти се пази, синко, да не се докоснеш до което и да е от тях, не се доближавай до тях, нищо не вземай! Мини покрай всички богатства, не позволявай дори крайчецът на дрехата ти да се докосне до някое от гърнетата или даже до стената — иначе ще загинеш! Влизай бързо, гледай да не се забавиш захласнат, пази се да не се задържиш дори за миг на някое стъпало! Ако забравиш заръките ми, веднага ще бъдеш омагьосан и ще се превърнеш в парче черен камък!… Стигнеш ли четвъртата четвъртина, ще видиш врата! Сложи ръка на вратата и произнеси името си и това на баща си, както направи при тази плоча. Вратата ще се отвори сама! Ще влезеш в една прекрасна градина с отрупани с плодове дървета! Мини през нея по пътеката, която ще видиш пред себе си! След петдесет лакътя ще видиш портик със стълба от около трийсет стъпала! Над него ще видиш запалена лампа. Качи се по стълбата, вземи лампата, изгаси я, излей маслото от нея, сложи я в джоба си и не се бой, че ще ти изцапа дрехата! Когато се връщаш, не се бой — щом лампата е в ръцете ти, всичко, което е в градината и съкровищницата, става твое! — магът снел от пръста си пръстен, сложил го на пръста на Аля ад-Дин и продължил: — Този пръстен ще те избави от всяка беда, която те сполети, стига да го потъркаш. Запомни ли всичко, което ти казах? Сега се спускай долу! Бъди юнак, от нищо се не бой! Ти не си малко момченце, а мъж! Ако направиш всичко, което ти казах, скоро ще получиш огромно богатство и няма да има в света човек, по-богат от тебе!

Надигнал се Аля ад-Дин, спуснал се в подземието и видял стаята, разделена на четири четвъртинки. Посвил полите на дрехата си, минал през първата четвъртина с огромна предпазливост, за да не докосне робата му стена или каквото и да било. Накрая минал и четирите четвъртини и се озовал посред овощна градина, от там минал към портика и видял окачената лампа. Качил се по стъпалата, взел я, излял от нея маслото, сложил я в джоба си, после се върнал в градината и започнал да разглежда дърветата и птиците, че не ги бил видял добре, когато минал първия път! Заразхождал се между дърветата, чиито клонки били натежали от плодове от скъпоценни камъни. На всяко дърво камъните били в различен от другите цвят. Имало бели, зелени, жълти, червени, лилави и всякакви други, блясъкът им затъмнявал слънчевите лъчи, а големината на всеки камък била по-внушителна от всичко известно дотогава — и най-великите царе на света нямали дори камък, който да е едър колкото половината от най-малкия в градината. Стоял Аля ад-Дин сред дърветата, разглеждал ги, любувал се на тези чудесии. Такова нещо никога през живота си не бил виждал! Не знаел какво е това скъпоценни камъни, каква е цената им и как ги продават, защото бил син на бедни хора. Чудел им се, мислел си как да си набере от това грозде, ягоди и други плодове, защото смятал, че са истински и се ядат. Откъснал си от тези плодове и видял, че са сухи и не могат да се ядат, твърди като камък, и решил, че са стъкълца. Накъсал си камъни от всякакъв вид, натъпкал си джобовете с тях, после снел пояса си, напълнил го с камъни и пак го затегнал на кръста си. Въобще събрал от тези плодове, колкото можел да носи, и си мислел: „Ще украся с тези стъкълца нашата къща и ще си играем с тях с децата!“ После излязъл от градината и се затичал, защото се боял от чичо си. Даже не погледнал към гърнетата със злато, които видял, когато влизал. Стигнал до стълбата, заизкачвал се по нея и стигнал до най-горното стъпало. Оставало само да стъпи на него, но то било по-високо от останалите и той не можел поради тежестта на товара, който носел: