Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Какво да правим? — прошепна тя. — Закъсняхме!
— Мога да ги проследя до двореца… — почна Чан.
— Не и във вашето състояние — отбеляза Свенсон. — Ще ви хванат и ще ви убият, и вие го знаете. Вижте войниците! Имат пълен ескорт!
Госпожица Темпъл видя, че е прав — драгуни на коне, поне четирийсетина, се разпределяха пред и зад каретата. Херцогът беше напълно недосегаем.
— Той ще свика Кралския съвет — каза Чан. — Ще превърне в закон всичко, което те поискат.
— С властта на херцога и с парите на Вандаариф, с мекленбургския трон и неизчерпаемите залежи от индигова смола… никой не ще ги спре… — прошепна Свенсон.
Госпожица Темпъл се намръщи. Може би беше безполезно, но все пак щеше да го направи.
— Тъкмо обратното. Кардинал Чан, бихте ли върнали сабята на полковника? Моля ви.
Чан я изгледа въпросително, но внимателно подаде оръжието на Аспиш.
— Полковник Аспиш, слушайте ме. Вашите войници пазят херцога — това е отлично. Никой друг — никой — не трябва да се доближава до херцога по време на пътуването му към двореца. Вие ще тръгнете сега, ще вземете кон и ще се присъедините към ескорта му — веднага. Не говорете с никого, не се връщайте в къщата, вземете коня на някой от хората си, ако трябва. Когато стигнете в двореца, като много внимавате госпожа Марчмур да не ви забележи, ще намерите времето — подходящото време, защото трябва да успеете, но задължително, преди да бъде свикан Кралският съвет — да отсечете главата на херцога на Сталмере. Разбрахте ли ме?
Полковник Аспиш кимна.
— Отлично. И нито дума на никого за това. Тръгвайте!
Отиваха да спасят — или да унищожат, но целта беше същата — принца и Лидия, но Анжелик също щеше да е там. Дали Чан се надяваше да си я върне? Да принуди графа да обърне трансформацията? Или да я отърве от мъките й? Госпожица Темпъл не знаеше.
— Двете крила са огледално еднакви — каза Чан. — Бил съм на горните и долните етажи от другата страна. Ако съм прав, стълбата за надолу трябва да е някъде… тук…
Усмихна се — госпожица Темпъл отново се порази, вероятно заради окаяното му състояние, каква провокираща смесица от физически подкупваща и морално страховита е усмивката му — и посочи една невзрачна ниша, скрита с кадифена завеса. Дръпна я и видяха метална врата, при това оставена открехната.
— Такава самоувереност! — изсумтя той. — Да оставят вратата отворена… никога няма да се научат.
Обърна се и погледна назад, лицето му изведнъж стана сурово. Чуха се приближаващи се стъпки.
Бързо влязоха през вратата и Чан пусна резето.
Чуха как някой дърпа вратата, докато се спускаха по първите два завоя на витата стълба. Стигнаха други врата, също открехната.
— Трябва да си намерим оръжие — прошепна докторът.
Госпожица Темпъл кимна, но вместо да отговори, Чан се промъкна през вратата — стъпваше безшумно като котка. Те го последваха. Озоваха се в странен извит коридор като в опера или в римски театър с редица врати на вътрешната стена, които сякаш водеха до места в ложи или към арена.
— Като в Института — прошепна Свенсон, но Чан му направи знак да мълчи. Пред тях имаше някой. Чан вдигна ръка, за да им каже да спрат, а после предпазливо продължи напред, притиснат към стената.
Спря. Метна им един бърз поглед и се усмихна, след което се хвърли напред във внезапна атака. Госпожица Темпъл чу кратък изненадан вик и после три бързи тъпи удара. Чан се появи отново и им кимна да се приближат.
Мекленбургският пратеник хер Флаус беше в несвяст. От носа му течеше кръв. Чан му бе взел револвера и тъкмо проверяваше дали е зареден. Кимна доволно и го подаде на госпожица Темпъл.
— Вие или докторът — прошепна тя.
— Докторът значи — отговори Чан. — Аз съм по-полезен с хладно оръжие или с юмруци.
Докато Свенсон чевръсто претърсваше джобовете на пратеника, откъм стълбите зад тях долетяха стъпки. Чан натика оръжието в ръцете на доктора, хвана госпожица Темпъл за лакътя и ги затегли по коридора. Свенсон запротестира шепнешком:
— Но те сигурно са вътре…