Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Дано! — отвърна Артър.
— При един друг случай господинът ни донесе препоръчително писмо от високо уважавани и отговорни лица, с които сме в кореспонденция, наши клиенти. Аз никак не съм осведомена за целта на настоящото посещение на господина. Тя не ми е известна, нито пък може да се очаква, че мога да направя и най-слаба догадка за нея — майка му се навъси още по-силно от обичайно, като подчерта много бавно и изтежко тези думи, — но когато господинът пристъпи към обяснение на целта си, което ще го помоля да стори пред мене и Флинтуинч, щом Флинтуинч се завърне, сигурно ще се окаже, че тя е горе-долу в рамките на нашите търговски задължения, които ще бъде наш дълг и удоволствие да придвижим напред. Друго не може да бъде.
— Ще видим, мадам — каза деловият човек.
— Ще видим — потвърди тя. — Господинът се познава с Флинтуинч и когато беше в Лондон последния път, спомням си, чух, че той и Флинтуинч са се срещали и сприятелили. Аз не мога да зная много за онова, което става извън тази стая, а и шумотевицата на светски дребнавости отвъд тези стени не ме интересува много, но си спомням, че чух за това.
— Правилно, мадам. Така е. — Той се изсмя пак и си заподсвирква припева на песента, която бе пял на вратата.
— И така, Артър — каза майка му, — господинът идва като познат, а не като странник, и много жалко е, че твоят неразумен характер се е докачил от него. Съжалявам за това. Казвам го и на господина. Знам, че ти няма да го кажеш, затова го казвам от моя страна и от страна на Флинтуинч, тъй като работата на господина е с нас двамата.
В това време се чу щракането на ключа във вратата на долния етаж и тя се отвори и затвори. След малко се появи и мистър Флинтуинч, при чието влизане посетителят стана от стола си, изсмя се гръмогласно и го прегърна сърдечно.
— Как е работата, мили приятелю? — извика той. — Как е положението, мой Флинтуинч? Розово ли е? Толкоз по-добре, толкоз по-добре! Ха, но ти ни изглеждаш очарователен! Подмладен, и свеж като пролетно цвете! Ах, ти, добро момченце! Славно, славно дете!
През цялото време, докато обсипваше мистър Флинтуинч с комплименти, той го държеше за раменете с двете си ръце и го въртеше, докато господинът, който при тези обстоятелства изглеждаше още по-сух и усукан, започна да се олюлява като заспал пумпал.
— Миналия път имах предчувствието, че ще станем приятели и по-интимни познати. Чувствуваш ли го и ти, Флинтуинч? Чувствуваш ли го вече?
— Не мога да кажа, сър — отвърна мистър Флинтуинч. — Не особено. Не ще ли бъде по-добре да седнете! Предполагам, че сте си поръчали още от това порто, нали, сър?
— Ах, ти, шегобийче! Ах, ти, прасенце! — извика посетителят. — Ха, ха, ха, ха! — и като заключителен номер на закачките му той захвърли Флинтуинч и седна пак.
Артър гледаше всичко това занемял от удивление, подозрение, възмущение и срам. Мистър Флинтуинч, който се завъртя на още няколко метра под силата на последния тласък, се изправи без ни най-малка промяна в безстрастния израз на лицето си, но само малко задъхан, и изгледа изпитателно Артър. Външно мистър Флинтуинч остана все така сдържан и вдървен, както обикновено, с единствената забележима разлика, че възелът на вратовръзката му, който обикновено седеше под ухото му, сега се бе завъртял на тила, където образуваше декоративен прирастък, нещо като торбичка на перука, та му придаваше дворцов вид.
Както мисис Кленъм не вдигаше очи от Бландоа (върху когото те оказваха влияние, подобно на онова, което силният човешки поглед има над низша порода кучета), така Джеримая не отместваше поглед от Артър. Като че ли си бяха разпределили мълчаливо периметрите на действие. Така че през време на настъпилото мълчание Джеримая си чешеше брадата, загледан в Артър, като че ли се мъчеше да му изтръгне мислите с тирбушон.
След малко посетителят, на когото като че ли това мълчание додея, се надигна от мястото си и припряно застана с гръб към свещения огън, който не преставаше да гори от толкова години. Тогава мисис Кленъм каза, като за пръв път помести едната си ръка и му даде знак да се оттегли.
— Моля ти се, остави ни да си гледаме работата, Артър.
— Ще го сторя против волята си, мамо.