Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
И му се размина.
— Отлично — заяви Стимсън. — Нека не Ви задържаме.
— Благодаря, господине — отговори Гроувс и излезе.
Грег изхвърча подире му.
II
Най-хубавата цивилна секретарка в новата сграда на Департамента на войната беше Маргарет Каудри. Имаше големи тъмни очи и широка, чувствена уста. Когато седеше пред пишещата машина и вдигнеше поглед към някого, той имаше чувството, че вече прави любов с нея. Баща й беше превърнал пекарството в голяма индустрия: „Курабийките на Каудри са хрупкави като мамините!“. На Маргарет не й се налагаше да работи, но така тя даваше своя принос във войната. Преди да я покани на обяд, Грег се беше постарал тя да разбере, че и той е милионерски син. Богатите наследнички обикновено предпочитаха да излизат с богати момчета — така можеха да са сигурни, че не ги ухажват заради парите. Вече беше октомври и времето беше студено. Маргарет беше стилна във вталеното тъмносиньо палто с подплънки на раменете. Баретата й подхождаше на палтото и имаше военен фасон. Отидоха в „Риц-Карлтън“, но Грег видя, че баща му обядва тук с Гладис Анджелъс. Не искаше да се присъединяват към тях. Когато обясни на Маргарет, тя отговори: — Няма проблем. Ще обядваме в Университетския дамски клуб. Точно зад ъгъла е. Членувам в него. Грег никога не беше ходил там, но му се стори, че знае нещо за това място. Порови в паметта си, но мисълта му убягваше и той се отказа. В клуба Маргарет свали палтото и разкри наситеносиня кашмирена рокля, която съблазнително подчертаваше фигурата й. Подобно на всички възпитани дами, остана с шапка и ръкавици. Както обикновено, Грег се наслаждаваше на усещането да отиде някъде с красиво момиче под ръка. В Университетския дамски клуб имаше малко мъже, но всички му завидяха. Грег никога не би признал, обаче това му доставяше почти толкова голямо удоволствие, колкото сексът. Поръча бутилка вино. По френски маниер, Маргарет смеси своето с минерална вода и обясни: — Не искам целият ми следобед да премине в поправяне на печатни грешки.
Грег й разказа за генерал Гроувс.
— Наистина решителен мъж. Прилича на зле облечена версия на баща ми.
— Всички го мразят — каза Маргарет.
Грег кимна и додаде:
— Държи се с хората все едно глади котка обратно на косъма.
— И баща ти ли е такъв?
— Понякога. Обаче обикновено използва очарованието си. — И моят баща е същият! Може би всички преуспели мъже са еднакви. Сервираха им скоро. Обслужването във вашингтонските ресторанти се беше забързало. Страната бе във война и всички имаха спешна работа. Една сервитьорка им поднесе менюто е десертите и Грег с изумление разпозна Джаки Джейкс.
— Здравей, Джаки!
— Здрасти, Грег! — отвърна тя в опит да прикрие нервността си с фамилиарност. — Как я караш? Грег си спомни — детективът му беше казал, че Джаки работи в този клуб. Тъкмо това му се беше изплъзнало от паметта преди малко.
— Добре съм — отговори той. — Ами ти?
— Отлично.
— Всичко ли си върви по старому?
Грег се питаше дали баща му продължава да плаща издръжка на Джаки.
— Горе-долу.
Грег предположи, че някой от адвокатите на баща му й изпраща парите и Лев съвсем е забравил за това.
— Това е добре — каза той.
Джаки си припомни служебните задължения.
— Мога ли да ви предложа десерт?
— Да, благодаря.
Маргарет поръча плодова салата, а Грег — сладолед.
Когато Джаки се отдалечи, Маргарет каза:
— Много е хубава.
И загледа Грег очаквателно.
— Май да.
— Няма венчална халка.
Грег въздъхна. Жените бяха толкова схватливи.
— Чудиш се как така съм приятел с красива чернокожа сервитьорка, която не е омъжена. Мога да ти кажа истината. Когато бях на петнадесет години, имах връзка с нея. Надявам се това да не те шокира. — Шокира ме, разбира се. Аз съм морално отвратена. Не личеше дали се шегува или говори сериозно. Нещо по средата. Грег беше сигурен, че тя не е истински скандализирана, обаче вероятно не й се щеше да го оставя с впечатлението, че е лекомислена по отношение на секса. Поне не и при първия им обяд. Джаки поднесе десертите и попита ще желаят ли кафе. Нямаха време — в армията не вярваха в дългите обедни почивки — и затова Маргарет поиска сметката. — Тук не се позволява на гостите да плащат — обясни тя.