Зимата на света [bg]

Само се погледнете — та Вие дори не сте способен да пазите проклетата си униформа чиста. Обаче работата изисква познания по физика, а физиците са ни малко.

— Благодаря, господине.

— Изпробвайте подобен сарказъм и върху новия си началник и има да съжалявате. Ще бъдете помощник на полковник Гроувс. Учих в Уест Пойнт с него. Не познавам по-гаден кучи син — в армията и извън нея. Пожелавам Ви късмет. Грег се обади на Майк Пенфолд в службата по печата на Държавния департамент и от него узна, че доскоро Лесли Гроувс е оглавявал строителството в цялата американска армия и е отговарял за изграждането на новата главна квартира на военните във Вашингтон — огромното петоъгълно здание, което вече започваха да наричат Пентагон. Но бил преместен в нов проект, за който никой не бил особено наясно. Някои говореха, че Гроувс е докачал началствата си толкова често, че на практика бил понижен, докато според други новата му роля била още по-важна от досегашната, обаче била напълно засекретена. Всички бяха единодушни — Гроувс е егоист, нагъл и безмилостен.

— Наистина ли всички го мразят? — попита Грег.

— О, не. Само тези, които го познават — отговори Майк. Лейтенант Грег Пешков беше изпълнен с опасения, когато пристигна в кабинета на Гроувс в удивително новата сграда на Департамента на войната — бледожълтеникав палат на ъгъла на „Двадесет и първа улица“ и „Вирджиния авеню“. Грег веднага узна, че е част от група, наречена „Инженерно поделение Манхатън“. Под това умишлено мъгляво име се прикриваше екип, който опитваше да разработи нов вид бомба, използваща за експлозив урана. Грег беше заинтригуван. Знаеше, че в лекия изотоп на урана — U-235 — е заключена неизмерима енергия и беше прочел някои статии по въпроса в научните издания.

Ала новините за изследванията бяха секнали преди няколко години и днес Грег разбра причината.

Научи, че според президента Рузвелт проектът върви прекадено бавно и затова Гроувс е назначен да размаха камшика. Грег пристигна шест дни след преназначаването на Гроувс. Първата задача на лейтенанта за новия му началник беше да помогне да прикачи звездите за якичката на униформата си в цвят каки: Гроувс току-що бе повишен в бригаден генерал. — Преди всичко, за да впечатлявам разните му там цивилни учени, с които ни се налага да работим — излая Гроувс. — Имам среща в кабинета на секретаря по отбраната след десет минути. Най-добре елате с мен, ще Ви послужи за запознаване с работата. Гроувс беше масивен човек. При височина шест фута без един инч, трябва да имаше към двеста и петдесеттриста паунда тегло. Униформените му панталони бяха препасани високо върху дебелия корем. Косата му беше кестенява и, ако я оставеше по-дълга може би щеше да е къдрава. Челото му беше тясно, бузите — дебели, а брадичката — месеста. Тънкият му мустак едва се забелязваше. Беше непривлекателен човек във всяко едно отношение, така че Грег не гореше от нетърпение да започне работа с него. Гроувс и антуражът му, включително и Грег, излязоха от сградата и тръгнаха по „Вирджиния авеню“ към „Нешънъл Мол“. По пътя Гроувс се обърна към Грег с думите: — Когато ме назначиха, казаха, че тази работа ще спечели войната. Не знам вярно ли е, обаче планирам да действам, все едно е вярно. Добре е и Вие да правите така.