Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
„Ще го направя по неговия начин“, помисли Грег.
Отпи от мартинито и остави чашата на тънкокрака помощна масичка. После небрежно заговори на Гладис: — Когато бях на петнадесет години, баща ми ме запозна с една актриса на име Джаки Джейкс.
Лев се ококори.
— Не мисля, че я познавам — отвърна Гладис.
Грег извади бръснача от джоба си, но не го отвори. Държеше го в ръка, като че опитваше тежестта му.
— Аз се влюбих в нея.
— Защо измъкваш тази стара история сега? — попита Лев.
Гладис усети напрежението и се разтревожи.
— Татко се боеше, че може да се оженя за нея — продължи Грег.
Лев се изсмя подигравателно.
— За тази евтина проститутка?
— Такава ли беше? Аз пък си мислех, че е актриса — отговори Грег и хвърли поглед към Гладис.
Тя пламна от неизречената обида.
— Татко я посети, като взе и своя колега Джо Брехунов. Срещала ли си го, Гладис?
— Не ми се вярва.
— Късметлийка си. Джо има ето такъв бръснач — Грег отвори бръснача и острието проблесна.
Гладис пое дълбоко дъх.
Лев проговори:
— Не знам какви игрички си въобразяваш, че играеш… — Имай малко търпение — прекъсна го Грег. — Гладис иска да чуе историята докрай.
Грег се усмихна на Гладис. Тя изглеждаше ужасена.
— Татко каза на Джаки, че ако тя отново се срещне с мен, Джо ще нареже лицето й с бръснача.
Лекичко завъртя острието и Гладис изписка.
— Върви по дяволите — изруга Лев и пристъпи към сина си. Грег вдигна ръката, в която държеше бръснача, и Лев спря. Младежът не знаеше дали е способен да нарани баща си, ала и Лев не знаеше. — Джаки живее тъкмо тук, във Вашингтон — съобщи Грег.
— И пак ли я чукаш? — грубо попита баща му.
— Не. Нито пък която и да е друга, макар че имам планове за Маргарет Крауди.
— Пекарската наследничка ли?
— Защо питаш? Да не би да искаш Джо да заплаши и нея?
— Не ставай глупак.
— Джаки сега е сервитьорка. Тя така и не получи филмовата роля, за която се надяваше. Понякога я срещам на улицата. Днес тя ми сервира в един ресторант. Всеки път, щом ме види, тя мисли, че Джо ще отиде пак при нея. — Трябва да се е побъркала — рече Лев. — Бях забравил всичко за нея допреди пет минути. — Мога ли да й предам това? Мисля, че вече отдавна е заслужила спокойствие. — По дяволите, кажи й каквото искаш. За мен тя не съществува.
— Това е прекрасно. Тя ще го чуе с удоволствие.
— Сега прибери проклетия бръснач.
— Още нещо. Едно предупреждение.
Лев видимо се разгневи:
— Ти предупреждаваш мен?
— Ако нещо лошо се случи с Джаки, каквото и да е… — и Грег леко размърда бръснача. — Не ми казвай, че ще накълцаш Джо Брехунов — презрително отвърна Лев.
— Не.
Лев като че се поуплаши.
— Да не би да нападнеш мен?
Грег поклати глава.
— Какво, за Бога, ще направиш? — ядосано попита Лев.
Грег погледна Гладис.
На нея й трябваше секунда да разбере. Тогава се сгърчи в канапето и покри страните си с длани, сякаш искаше да ги предпази. Пак изписка, този път малко посилно.
— Ах, ти, малък мръсник — рече Лев.
— Ти би постъпил по същия начин, татко — отговори Грег.
После излезе.
Тръшна вратата и се облегна на стената. Дишаше тежко, все едно беше тичал. Никога през живота си не бе изпитвал такъв страх. Но се чувстваше като победител. Изправи се срещу стария, използва собствената му тактика срещу него, даже малко го постресна. Тръгна към асансьора и прибра бръснача в джоба си. Дишането му се успокои. Той погледна назад по коридора, сякаш очакваше баща му да се завтече след него. Но вратата на апартамента остана затворена. Грег слезе с асансьора във фоайето.
Влезе в бара и си поръча сухо мартини.