Зимата на света [bg]

Карла отвори вратата.

Застана отпред и отляво на гардероба, а Ада — отзад и отдясно. Двете се наведоха. Ада, която несъмнено имаше повече опит от господарките си в местенето на тежки предмети, каза:

— Наклонете го настрани и пъхнете ръце отдолу.

Карла я послуша.

— Сега лекичко вдигнете края.

Карла вдигна.

— Присвийте колене. Поемете тежестта. Изправете се. Вдигнаха гардероба на височината на хълбоците си. Ада се наведе и подложи рамо под нейния край. Карла направи същото.

Двете жени се изправиха.

Тежестта се измести по посока на Карла, докато слизаха по стъпалата пред входа, но тя се справяше.

Когато излязоха на улицата Карла се насочи към канала, на няколко пресечки от тяхната къща.

Вече се беше стъмнило. Нямаше луна. Само няколко бледи звезди. Заради затъмнението имаше голяма вероятност никой да не забележи как пускат гардероба във водата. Проблемът беше, че Карла почти не виждаше къде отива. Ужасяваше се при мисълта, че може да се спъне и да падне, гардеробът да се разбие на трески и убитият мъж да се покаже. Край двете жени мина линейка с покрити фарове. Може би бързаше към някое пътно произшествие. По време на затъмнението ставаха доста автомобилни катастрофи. Следователно в квартала имаше и полицейски коли. Карла си спомни за едно сензационно убийство от първите дни след започването на затъмнението. Някакъв мъж беше убил съпругата си, беше я натикал в сандък и беше прекарал трупа с велосипед през целия град, за да го изхвърли в река Хавел. Щеше ли полицията да си спомня този случай и да гледа с подозрение на всеки, който носи обемисти предмети? Тъкмо докато мислеше това, край тях премина патрулна кола. Единият полицай изгледа жените с гардероба, но не спря. Трупът сякаш ставаше все по-тежък. Вечерта беше топла и не след дълго Карла се обливаше в пот. Рамото я болеше от дъските и на нея й се щеше да бе подложила нагъната кърпичка под блузата си. Завиха зад ъгъла и се натъкнаха на автомобилната катастрофа. Осемколесен камион с ремарке, натоварен с дървен материал, се беше сблъскал челно с един мерцедес и автомобилът беше доста смазан. Патрулната кола и линейката осветяваха с фаровете си останките. В малкото езерце от мъждивата им светлина неколцина мъже се трупаха край мерцедеса. Явно катастрофата беше станала преди минути, понеже вътре още имаше хора. Един от фелдшерите от линейката се беше проврял през задната врата, за да провери какво е положението и могат ли вече да измъкнат пътниците. Карла в миг се ужаси. Замря на място, обзета от ледено чувство за вина. Никой обаче не ги бе забелязал и тя бързо разбра, ле трябва просто бързо да се прокраднат обратно и да стигнат до канала по друга улица. Тъкмо се обръщаше, когато един бдителен полицай насочи фенерчето си към нея. Карла се изкушаваше да захвърли товара си и да побегне, но се овладя.