Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 268 269 270 271 272 273 274 275 276 ... 384
Перейти на страницу:

— Какво търсите тук? — попита полицаят.

— Изнасяме този гардероб, господин полицай — отвърна Карла и като си повъзвърна присъствие на духа, прикри гузната си нервност с престорено нездраво любопитство. — Какво се е случило? — поиска да узнае тя и за повече убедителност добави: — Има ли убити? По себе си Карла съдеше, че професионалистите не понасят подобни вампирски подпитвания. Както очакваше, полицаят презрително отговори:

— Не е Ваша работа. Сега се махайте оттук.

Той се обърна и насочи фенерчето си към вътрешността на смазания автомобил. Тротоарът от тази страна на улицата беше свободен. Карла светкавично взе решение и продължи да върви направо. Двете с Ада понесоха гардероба към мястото на катастрофата. Карла не откъсваше очи от екипа, който работеше в малкия кръг светлина. Мъжете бяха напълно съсредоточени върху задачите си и никой не вдигна поглед, когато тя мина край мерцедеса. Сякаш й отне цяла вечност да мине по дължината на камиона. И щом достигна до задницата му, я споходи вдъхновение.

Тя спря.

Ада прошушна:

— Какво сега?

— Насам — отговори Карла и стъпи на платното зад камиона. — Сваляме гардероба. Без шум.

Положиха гардероба внимателно на земята.

— Тук ли ще го оставим? — попита шепнешком Ада.

Карла извади ключа от джоба си и отключи гардероба. Вдигна поглед. Доколкото можеше да прецени, хората още бяха при колата, на двадесетина стъпки от тях, от другата страна на камиона.

Отвори вратата на гардероба.

Йоахим беше втренчил празния си поглед право нагоре. Главата му още беше омотана в кървавата кърпа. — Да го изсипем навън — каза Карла. — До колелата. Двете наклониха гардероба, тялото се търкулна навън и се опря в гумите на камиона. Карла измъкна окървавената кърпа и я метна в гардероба Остави чантата до трупа; с радост се отърва от нея. Затвори и заключи вратата на гардероба, после двете с Ада го вдигнаха и отново го понесоха.

Вече беше лесно.

Когато се бяха отдалечили на петдесетина метра в тъмнината, Карла дочу някакъв глас: — Мили Боже! Има още една жертва. Изглежда са прегазили пешеходец! Карла и Ада свърнаха зад един ъгъл и облекчението заля младата жена като вълна. Бяха се освободили от тялото. Ако успееха да се доберат до дома, без да привличат повече внимание — и без някой да надникне в гардероба и да забележи кървавата кърпа — щяха да са в безопасност. Нямаше да има разследване на убийство.

Йоахим се бе превърнал в пешеходец, случайна жертва на катастрофа заради затъмнението. Ако наистина беше влачен по паважа от колелата на камиона, щеше да има контузии, доста подобни на нанесените с дъното на тежката тенджера. Може би някой опитен патоанатом би забелязал разлика, обаче никой нямаше да реши, че е необходима аутопсия.

Карла се замисли дали не е добре да изоставят някъде и гардероба, но прецени, че не бива. Дори и без кърпата, вътре имаше петна от кръв, които можеха да предизвикат интереса на полицията. Трябваше да го върнат у дома и да го почистят.

Прибраха се, без да срещнат никого.

Оставиха гардероба във фоайето. Ада извади кърпата и я накисна със студена вода в кухненската мивка. Карла забеляза, че бежовата папка е на масата, където я беше оставила. Изпита едновременно въодушевление и тъга, когато я прибра в чекмеджето заедно с апарата и филмчетата. Беше откраднала плана на нацистите, ала беше погубила един млад човек, който бе по-скоро глупав, отколкото злонамерен. Щеше да мисли върху това в продължение на дни, може би дори години, преди да е в състояние да прецени какво изпитва. В момента се чувстваше само ужасно уморена. Разказа на майка си какво бяха направили. Лявата половина от лицето на Мод беше толкова подута, че окото й почти се затваряше. Притискаше ребрата си отстрани, сякаш по този начин облекчаваше болката. Изглеждаше ужасно.

Карла каза:

— Ти беше страшно смела, мамо. Толкова ти се възхищавам за онова, което направи днес. — Не се чувствам достойна за възхищение — изнурено отговори Мод. — Така се срамувам. Презирам се.

1 ... 268 269 270 271 272 273 274 275 276 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)