Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво търсите тук? — попита полицаят.
— Изнасяме този гардероб, господин полицай — отвърна Карла и като си повъзвърна присъствие на духа, прикри гузната си нервност с престорено нездраво любопитство. — Какво се е случило? — поиска да узнае тя и за повече убедителност добави: — Има ли убити? По себе си Карла съдеше, че професионалистите не понасят подобни вампирски подпитвания. Както очакваше, полицаят презрително отговори:
— Не е Ваша работа. Сега се махайте оттук.
Той се обърна и насочи фенерчето си към вътрешността на смазания автомобил. Тротоарът от тази страна на улицата беше свободен. Карла светкавично взе решение и продължи да върви направо. Двете с Ада понесоха гардероба към мястото на катастрофата. Карла не откъсваше очи от екипа, който работеше в малкия кръг светлина. Мъжете бяха напълно съсредоточени върху задачите си и никой не вдигна поглед, когато тя мина край мерцедеса. Сякаш й отне цяла вечност да мине по дължината на камиона. И щом достигна до задницата му, я споходи вдъхновение.
Тя спря.
Ада прошушна:
— Какво сега?
— Насам — отговори Карла и стъпи на платното зад камиона. — Сваляме гардероба. Без шум.
Положиха гардероба внимателно на земята.
— Тук ли ще го оставим? — попита шепнешком Ада.
Карла извади ключа от джоба си и отключи гардероба. Вдигна поглед. Доколкото можеше да прецени, хората още бяха при колата, на двадесетина стъпки от тях, от другата страна на камиона.
Отвори вратата на гардероба.
Йоахим беше втренчил празния си поглед право нагоре. Главата му още беше омотана в кървавата кърпа. — Да го изсипем навън — каза Карла. — До колелата. Двете наклониха гардероба, тялото се търкулна навън и се опря в гумите на камиона. Карла измъкна окървавената кърпа и я метна в гардероба Остави чантата до трупа; с радост се отърва от нея. Затвори и заключи вратата на гардероба, после двете с Ада го вдигнаха и отново го понесоха.
Вече беше лесно.
Когато се бяха отдалечили на петдесетина метра в тъмнината, Карла дочу някакъв глас: — Мили Боже! Има още една жертва. Изглежда са прегазили пешеходец! Карла и Ада свърнаха зад един ъгъл и облекчението заля младата жена като вълна. Бяха се освободили от тялото. Ако успееха да се доберат до дома, без да привличат повече внимание — и без някой да надникне в гардероба и да забележи кървавата кърпа — щяха да са в безопасност. Нямаше да има разследване на убийство.
Йоахим се бе превърнал в пешеходец, случайна жертва на катастрофа заради затъмнението. Ако наистина беше влачен по паважа от колелата на камиона, щеше да има контузии, доста подобни на нанесените с дъното на тежката тенджера. Може би някой опитен патоанатом би забелязал разлика, обаче никой нямаше да реши, че е необходима аутопсия.
Карла се замисли дали не е добре да изоставят някъде и гардероба, но прецени, че не бива. Дори и без кърпата, вътре имаше петна от кръв, които можеха да предизвикат интереса на полицията. Трябваше да го върнат у дома и да го почистят.
Прибраха се, без да срещнат никого.
Оставиха гардероба във фоайето. Ада извади кърпата и я накисна със студена вода в кухненската мивка. Карла забеляза, че бежовата папка е на масата, където я беше оставила. Изпита едновременно въодушевление и тъга, когато я прибра в чекмеджето заедно с апарата и филмчетата. Беше откраднала плана на нацистите, ала беше погубила един млад човек, който бе по-скоро глупав, отколкото злонамерен. Щеше да мисли върху това в продължение на дни, може би дори години, преди да е в състояние да прецени какво изпитва. В момента се чувстваше само ужасно уморена. Разказа на майка си какво бяха направили. Лявата половина от лицето на Мод беше толкова подута, че окото й почти се затваряше. Притискаше ребрата си отстрани, сякаш по този начин облекчаваше болката. Изглеждаше ужасно.
Карла каза:
— Ти беше страшно смела, мамо. Толкова ти се възхищавам за онова, което направи днес. — Не се чувствам достойна за възхищение — изнурено отговори Мод. — Така се срамувам. Презирам се.