Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
III
В неделя Грег реши да посети Джаки.
Искаше да й съобщи добрата новина. Помнеше адреса — единствената информация, за която някога беше плащал на частен детектив. Ако не се беше преместила, би трябвало да живее точно от другата страна на „Юниън стейшън“. Беше й обещал да не ходи там, но днес можеше да й обясни, че подобна предпазливост вече е излишна. Отиде с такси. Докато прекосяваше града, Грег си каза, че ще се радва да тегли чертата под аферата с Джаки. Първата му любовница му беше мила, но той не искаше да участва в живота й по какъвто и да е начин. Щеше с облекчение да освободи съвестта си от нея. И тогава, при следващата им случайна среща, тя вече нямаше да изглежда уплашена до смърт. Можеха да се поздравят, да си побъбрят и да си продължат по пътя. Таксито го отведе в беден квартал с едноетажни къщи с ниски телени огради около малки дворчета. Грег се питаше как ли живее Джаки напоследък. Какво прави през вечерите, които толкова държеше да запази за себе си? Несъмнено гледаше кино с приятелки. Ходеше ли на футболните мачове на вашингтонските Редскинс, следеше ли игрите на бейзболния отбор Натс? Когато я питаше дали има приятел, тя винаги се държеше загадъчно. Или пък беше омъжена, но не можеше да си позволи пръстен. Според изчисленията на Грег, Джаки трябваше сега да е на двадесет и четири години. Ако търсеше подходящия жених, би трябвало вече да го е открила. Но тя никога не беше споменавала пред него за съпруг. Детективът — също. Плати на шофьора и слезе пред спретната къщичка с цветя в саксии в настлано с цимент предно дворче. По-уютно, отколкото бе очаквал. Когато отвори портичката, Грег веднага чу кучешки лай. Логично: една жена, която живее сама, би се чувствала в по-голяма безопасност с куче. Грег застана на верандата и натисна звънеца. Лаят се усили. Звучеше като голямо куче, но Грег знаеше, че това може и да е заблуда.
Никой не дойде да отвори.
Когато кучето спря, за да си поеме дъх, Грег разпозна характерната за празна къща тишина. На верандата имаше дървена пейка. Грег седна и почака няколко минути. Никой не излезе, а и нямаше дружелюбни съседи, които да му кажат, че Джаки е излязла за малко, за цял ден или за две седмици. Той измина няколко пресечки, купи си неделното издание На Уошингтън поуст и се върна на пейката да го прочете. През това време кучето продължаваше да лае — знаеше, че той още е там. Беше първи ноември и Грег беше доволен, че е взел зеления шинел и кепето, понеже времето беше мразовито. Във вторник предстояха междинни избори и вестникът предсказваше, че демократите ще паднат заради Пърл Харбър. Нападението над Пърл Харбър беше преобразило Америка и Грег е изненада си даде сметка, че всъщност това стана преди по-малко от година. Днес американци на неговата възраст загиваха на един остров, за който никой не беше и чувал — Гуадалканал.
Грег чу портичката да тропва и вдигна очи.
Отначало Джаки не го забеляза и той имаше малко време да я разгледа. Изглеждаше старомодна и достопочтена в тъмното палто и простата филцова шапка. Носеше в ръка подвързана в черно книга. Ако не я познаваше добре, Грег би помислил, че тя се прибира от черква. Джаки водеше за ръка момченце в палто от туид и таке.
Детето първо забеляза Грег и каза:
— Виж, мамо! Един войник!
Джаки погледна Грег и рязко закри устата си с длан.
Когато майката и момчето се качиха по стъпалата към входната врата, Грег стана. Дете! Тя го бе пазила в тайна. Това обясняваме защо някога трябваше да се прибира у дома вечер. Грег никога не бе и помислил подобно нещо. — Казах ти никога да не идваш тук — рече Джаки и вкара ключа в ключалката. — Исках да ти кажа, че повече не е нужно да се боиш от баща ми. Не знаех, че имаш син. Джаки и момчето влязоха в къщата. Грег стоеше на прага в очакване. Кучето, немска овчарка, му изръмжа и после вдигна поглед към Джаки за указания. Джаки гневно изгледа Грег — очевидно обмисляше дали да не затръшне вратата под носа му, обаче след малко въздъхна уморено и се обърна. Остави вратата отворена. Грег влезе и подаде на кучето свитата си в юмрук лява ръка. Кучето внимателно го подуши и даде предварително одобрение. Грег последва Джаки в малка кухничка. — Днес е денят на Вси светни — каза той. Не беше вярващ, но в училище му бяха втълпили всички християнски празници. — Затова ли сте ходили на черква?
— Ходим всяка неделя — отвърна Джаки.
— Денят е пълен с изненади — промърмори Грег.
Джаки свали палтото на момченцето, сложи го да седне на масата и му наля чаша портокалов сок. Грег седна срещу детето и го попита: